Повярвай ми

Тя сменя снимката. Следващата отново е от ареста.

— Четири години по-късно тялото на друга проститутка е намерено в някакъв изоставен имот, недалеч от Масачузетския университет, където Фоглър е преподавал към онзи момент. Била е обезглавена. Главата и тялото били поставени на разстояние едно от друго. Отново нямало нищо конкретно, което да го свърже с престъплението.

— Но ако е нямало връзка… — казвам аз.

Доктор Лейтъм вдига един пръст.

— С изключение на едно. Нещо толкова незначително и косвено, че никога не би могло да се използва в съда.

Тя ми подава една книга. Мигновено я разпознавам — същата, която ми даде Патрик. Les Fleurs du mal, преведена от Патрик Фоглър.

— Страница петдесет и шеста — казва тя. — Би ли я прочела на глас?

Озадачена, правя каквото ми казва.

АЗ

Сред лъскави флакони, огледала, картини,
уханни дрехи от атлаз
и мебели богати, драперии старинни,
стаили в гънките си сласт,
сред стая като парник, с постели още топли
и с дъх на въздух застоял,
отровен от букети, умиращи без вопли
в ковчезите си от кристал,

обезглавено тяло — така река залива
ливада, пламнала от зной —
дивана напоява с кръв алена и жива
и все се не насища той.

Спирам преди края. Сега разбирам защо пожела да прочета точно това стихотворение. Обезглавено тяло… Чувам щракване и вдигам поглед. Доктор Лейтъм сменя още снимки на екрана — ужасни, ужасни снимки, толкова отвратителни, че трябва да извърна очи от тях. Но не и преди една конкретна снимка да се запечата в съзнанието ми. Женска глава, отсечена, поставена сред дебели църковни свещи. Все още носи своите големи кръгли обици. Клепачите ѝ са полузатворени; виждат се зелените ѝ сенки за очи. Изражението на лицето ѝ е изцъклено и примирено.

— Моля те, продължи — казва тихо доктор Лейтъм. С неохота вземам книгата и продължавам.

АЗ

Мъжът, когото — жива — ти с щедрото си лоно
не бе наситила — дали
над тялото бездушно, към всичко благосклонно,
прищевките си утоли?

Съпругът ти избяга. Но твоят образ вечен
преследва го и през нощта
и — както ти на него — на теб е той обречен;
на теб е верен — до смъртта!7

Спирам с пресъхнало гърло.

— Все пак това не доказва, че е бил той, нали? Не доказва, че е бил Патрик.

— Точно така — съгласява се равнодушно доктор Лейтъм. — Не доказва нищо.

— А Стела? Тя… така ли е умряла?

— Ще стигнем и дотам. Но малко преди тя да умре, Патрик се е срещнал с някого в един бар — с една млада жена. Когато взела неговата книга, тя прегънала страницата, за да не изгуби мястото, докъдето е стигнал. Помниш ли?

Кимвам.

— Би ли намерила това място, моля?

Правя го. Стихотворението, в което Патрик така съсредоточено се взираше онази вечер, се казваше „Виното на убиеца“.

Жена ми е мъртва и аз съм свободен
Да се опия от туй, що сърцето ми желае.

— Когато се разрови в миналото на Патрик — казва доктор Лейтъм, — човек открива, че навсякъде, където е живял той, са изчезвали проститутки. Не много, само една или две на година. Не достатъчно, че да се озоват в заглавията на вестниците — на кого му пука за няколко курви наркоманки, нали така? Но достатъчно, за да бъде установен модел на поведение. Телата рядко биват открити. Но когато това се случи, те са осакатени по начини, които наподобяват стихотворенията от Les Fleurs du mal. — Тя ми показва още няколко снимки. Ужасни, зловещи снимки. — Шанис Уилямс. Седем прободни рани в сърцето. Това съвпада със стихотворение на име „На една мадона“, в което Бодлер казва: Ще взема седем ножа, по един за всеки смъртен грях и в сърцето ти ридаещо ще ги забия. Джейда Флойд. Гърдите ѝ са били разрязани. Това съвпада с едно стихотворение, в което Бодлер пише: И както груб развратник гризе със сластен стон гърдите похабени на уличница стара, така и ние — скрито терзани от поквара — насладата до края цедим като лимон…8 Спри ме, когато си чула достатъчно.

— Чух достатъчно.

Но доктор Лейтъм не спира. Още една снимка, после още една.

— Джасмин Диксън, чийто стомах е бил разпорен по начин, наподобяващ стихотворението „Един труп“. Имани Андерсън, чиято глава е била брутално обръсната, както в едно стихотворение, в което Бодлер сравнява косите на любимата си с черния океан на горящата Африка. Прешъс Коулмън, наръгана в далака. Ани Уошингтън, също — Бодлер е написал няколко стихотворения със заглавието „Сплийн“9. И не забравяй, че това са само жертвите, които сме намерили.

7

Откъси от „Мъченица (Картина от неизвестен майстор)“ на Бодлер. Превод от френски език — Кирил Кадийски, „Цветя на злото“, София, 2018 г. — Бел.р.

8

Откъс от „Към читателя“. Превод от френски език — Кирил Кадийски, „Цветя на злото“, София, 2018 г. — Бел.р.

9

Spleen (англ. ез.) — далак. На български стихотворението е познато като „Сплин“. — Бел.пр.