Продължавай.
Минах през обичайните гаджета в гимназията, загубих девствеността си, когато бях на петнайсет… След това сексът ми се отдаваше лесно. Движех се с някои привидно доста щури момчета. Но всъщност се оказа, че изобщо не бяха такива. После, в университета, имах връзка с един от преподавателите. Той беше женен.
Как се казваше?
Господин Феърбанк.
Не си ли наричала любовника си с малкото му име?
Съжалявам. Елиът. Елиът Феърбанк. Тогава открих, че у мен има една по-мрачна страна, някаква част, която иска да стигне до крайности, непознати за мен дотогава. Не можехме да сме заедно толкова често, колкото ни се искаше, затова той ми пишеше разни неща… фантазии. Обикновено ми ги пращаше по мейла или ги пускаше в пощенската ми кутия.
Добре, Клер. Какво се случи с него?
Съпругата му откри един от имейлите в компютъра му. Занесе го право на декана.
И как те накара да се почувстваш това?
Екзалтирана. Мислех си, че щом го уволнят и напусне жена си, нищо нямаше да може да ни попречи да сме заедно. Но той не можа да го понесе — мисълта, че всички знаят за него и мен. Той… Той се самоуби. Но не и преди да ми изпрати един последен имейл.
Какво пишеше в него?
Искаше и аз да участвам. Да го направим заедно. Самоубийствен пакт.
Но ти не си го направила.
Изкушавах се. Но така и не почувствах срама, който той чувстваше. Мислех, че той е силният — онзи, който ще ми помогне да се отърся от тесногръдието на малкия град… Оказа се, че аз съм го отклонявала от правия път, а не той — мен.
И след това?
Започнах да пътувам. Когато поглеждам назад, си казвам, че може би съм се опитвала да избягам от ситуацията, която излезе от контрол.
Да избягаш? Или да откриеш нещо?
По малко и от двете, може би. Не, по-скоро предимно да открия.
И какво си искала да откриеш?
Не знам. Но все още ми е любопитно… може би имам нужда от някой, който да ме води.
Не казвай това. Твърде очевидно е. Той сам ще долови потенциала ти. Сега още веднъж. Коя си ти?
24
— Днес — казва Катрин Лейтъм — ще направим анализ на една сцена. По-точно на едно местопрестъпление.
Тя показва на екрана няколко снимки една след друга.
— Ще ти покажа в детайли едно от убийствата.
— Защо? — питам я.
— Защо? — повтаря тя, звучи изненадана. — За да разбереш точно на какво е способен този човек, разбира се.
— Не искам да знам.
— Това се нарича подготовка, Клер. Агентът под прикритие трябва да разполага с всичко необходимо, за да си свърши работата…
Въздъхвам.
— Знам каква ми е работата. И тя се нарича актьорска игра. Това е областта, в която аз съм експерт. Трябва да спреш да гледаш на мен като на агент под прикритие и да започнеш да гледаш на мен като на персонаж. Не разбираш ли? Когато изляза на среща с този мъж, каква полза бих могла да имам постоянно да мисля за това, че може би е наръгал в сърцето някаква клета жена или разни такива? Моята героиня трябва да вярва, че съм излязла на среща с един приятен мъж — някой, който ме е заинтригувал, когото намирам за привлекателен, с когото мога да си представя, че бих имала връзка.
Доктор Лейтъм се замисля.
— А ти намираш ли Патрик за привлекателен, Клер?
— Да — казвам след кратко мълчание. — Намирам го.
— Добре тогава. В такъв случай бих казала, че няма да се изискват кой знае какви актьорски умения.
Доктор Лейтъм се връща отново към своите снимки.
— На първата е…
— Трябва да опозная сивото.
Тя се обръща към мен с въпросително изражение на лицето.
— Така казваше Хенри — бившият полицай, с когото работех — обяснявам аз. — Той ми каза, че когато си под прикритие, трябва да вярваш в същото, в което вярват и хората, сред които искаш да се внедриш. Ако не е така, могат да го усетят.
— Бившият полицай Хенри не е начело на тази операция. Аз съм. И повярвай ми, аз искам да си нащрек. Защото, когато си нащрек, си в безопасност.
— Тогава няма да се получи — поколебавам се, после заговарям по-бързо. — Виж, колкото и да твърдиш, че се стараеш да останеш обективна, ти очевидно вече си убедена, че Патрик е убиецът. Това дори не е етично! Ти си като някой режисьор, който заявява на първия ден от репетициите, че злодеят е такъв и такъв или че в пиесата всъщност става дума за тоталитаризма. Това е лош подход — прави всичко твърде плоско. Така не може да се получи. Аз трябва да вярвам коя съм аз — и за да го направя, трябва да вярвам кой е той. И ако това означава понякога да ти казвам да млъкнеш… Ами оправяй се.