Посягам към дамската си чанта, съвсем небрежно, с надеждата да не забележи разтрепераната ми ръка.
РИК
Не, почакай. Хиляда… добре.
АЗ
В коя стая си?
РИК
Осемстотин и четиринайсет.
АЗ
След пет минути ще почукам на вратата.
Не поглеждай портиера в очите.
Той се изправя.
РИК
(с възхищение)
Номерът с масата си го биваше. Как ме хвана пред очите на целия персонал в бара.
АЗ
Тези неща се научават. Когато се забавляваш.
Когато се приближава до асансьора, Рик поглежда назад. Аз му кимвам с лека тайничка усмивка.
Която изчезва веднага щом вратите се затварят и ме скриват от погледа му. Вземам дамската си чанта и излизам на улицата.
Край на сцената.
Отвън снегът най-сетне е спрял и всички пожарни кранове по протежението на тротоара са нахлупили снежни перуки. Малко по-надолу по улицата чака черна лимузина с изгасени фарове и работещ двигател. Отварям задната врата и се качвам.
Тя е на около четирийсет и пет, съпругата на Рик, и се отличава с онази уморена, но луксозна външност, която подсказва, че сигурно тя самата някога е била част от музикалния бизнес, преди да започне да се грижи за организацията на бизнес партитата на Рик и да ражда децата му. Седи на задната седалка до Хенри и трепери въпреки топлия въздух, който нахлува от радиатора.
— Всичко наред ли е? — тихо пита Хенри.
— Да — казвам аз, като изваждам една малка видеокамера от дамската си чанта.
Вече съм зарязала акцента от Вирджиния. Обръщам се към съпругата му с обичайния си британски глас:
— Вижте, ще ви кажа онова, което казвам винаги в подобни ситуации — не се налага да гледате записа. Можете просто да се приберете вкъщи и да се опитате да оправите нещата помежду си.
Тя казва същото, с което отговарят всички:
— Искам да знам.
Подавам ѝ камерата.
— Най-общо казано, той често използва услугите на проститутки. Не само когато пътува. Каза, че в Сиатъл е плащал до петстотин долара. И току-що ми предложи хиляда.
Очите на съпругата са пълни със сълзи.
— Господи. Господи.
— Искрено съжалявам — казвам неловко. — Той ме очаква в стая осемстотин и четиринайсет, ако искате да се качите при него.
Очите ѝ може и да са пълни със сълзи, но в тях блести яд. Запомни това.
— О, разбира се, ще разговарям с адвокат. Но с бракоразводен адвокат. Не с него.
Тя се обръща към Хенри.
— Бих искала да тръгвам.
— Разбира се — казва спокойно той.
Докато излизаме от колата — Хенри, за да се качи зад волана, а аз, за да си тръгна — той дискретно ми подава един плик.
Четиристотин долара. Не е зле като за една вечер.
А и в крайна сметка Рик беше отрепка. От него ме побиваха тръпки. Беше арогантен и агресивен, освен това и лъжец. Заслужава си всичко, което съпругата му ще му причини.
Тогава защо, когато лимузината потегля по мръсния сивкав сняг, се чувствам отвратена и погнусена от онова, което бях извършила току-що?
2
И сега се чудите коя всъщност съм аз и какво правя в Ню Йорк. Резюмето ми, с други думи.
Име: Клер Райт
Възраст: 25 (може да играе 20-30)
Ръст: 170 см
Националност: Британска
Цвят на очите: Кафяв
Цвят на косата: Варира
Това са фактите. Но вие не се интересувате точно от тях. Вие искате да знаете какво искам. Защото това е правило номер едно, от ден първи, най-първото нещо, което научава човек: Онова, за което копнееш, те определя като личност.
Казах на Рик истината — поне тази част от нея. Искам да съм други хора. Никога не съм искала нищо друго.
Във всеки възможен списък на десетте най-добри училища по актьорско майсторство в света около половината се намират в Ню Йорк. „Джулиард“, „Тиш“, „Нейбърхуд Плейхаус“, да не продължавам. Във всяко от тях се преподава различна вариация на един и същи метод, който води началото си от работата на един велик руски актьор на име Константин Станиславски. Идеята е да се потопиш в емоционалната истина на една роля, докато тя не стане част от теб.
В училищата по актьорско майсторство в Ню Йорк не те учат да играеш. Учат те да се превърнеш.
Ако имаш достатъчно късмет да преминеш през първия кръг на кастинга и да те поканят на прослушване в Ню Йорк; ако имаш достатъчно късмет да ти предложат място; ако актьорската игра е била част от живота ти още от единайсетгодишна възраст, още докато си била малко момиченце, което се е опитвало да избяга от сивотата на върволицата приемни домове, като се преструва, че е някой друг и някъде другаде… тогава не просто си една на хиляда, а би било истинска лудост да не приемеш.