— Бих хвалил и теб, ако положиш поне капчица усилие — казва спокойно Пол. — Но ти не го правиш. За теб това е просто поредният час, нали? Поредната оценка, която да прибавиш към дипломата си.
— И без това ще си намеря по-добра работа от теб — казва с насмешка Леон. — Като си толкова важен, защо не си известен? Хората са го казали. Който не умее — учи другите. — Той грабва якето си. — Майната ти! Махам се оттук!
Когато той излиза, Пол казва:
— Добре. Клас като този не се нуждае от пълнеж. Джош, защо не ни покажеш как си търсиш ключовете?
По-късно Пол обяснява как трябва да се отпуснем и да си припомним някоя ситуация със силен сензорен заряд.
Започва с няколко лесни примера. Ситуация, в която сме изяли нещо вкусно. И ситуация, в която е започнало да ни се гади от нещо.
Затварям очи и си припомням една закуска отпреди няколко месеца. Бях прекарала нощта навън, не бях яла от цял един ден и въпреки че не можех да си го позволя, ароматът на пържен бекон ме примами да вляза в една квартална закусвалня. Представям си как седя на масата, усещам топлата кожена седалка под краката си, държа в ръка голяма бяла порцеланова чаша с димящо кафе, а сервитьорката слага пред мен чиния с поширани рохки яйца, все още димящи от тигана, и хрупкав крехък бекон…
Устата ми се пълни със слюнка. Това е целта, така ни е казал Пол. Когато тялото ти казва, че е истина, значи е истина.
След това се замислям как веднъж си купих миди сен жак, защото ги продаваха евтино в края на деня, но забравих да ги сложа в хладилника. И как на следващия ден въпреки това ги изядох и веднага разбрах, че не е трябвало да го правя. Неволно започва да ми се повдига.
— Добре — казва накрая Пол. — Сега да прибавим малко емоции. Ще започнем с щастие.
Това е лесно, разбира се. Трябва само да си спомня предната нощ и на лицето ми се появява огромна усмивка.
Патрик, аз също. Изпитвам същото към теб.
Това е нещото, което търся, откакто бях малко дете, давам си сметка. Безусловна любов. Абсолютно приемане.
В една връзка, която не би могла да има никакво бъдеще. Но сега няма да мисля за това. Няма.
Съсредоточи се върху щастието.
— Браво, Клер — казва Пол, когато минава покрай мен. — Справяш се много добре.
След края на часа Пол ме виква встрани от останалите.
— Онова, което каза Леон… — започва той. — В него може би има нещо вярно. Аз наистина виждам талант у теб, Клер.
Започвам да заеквам колко му благодаря, но той вдига ръка, за да ме прекъсне.
— Но виждам и нещо, което съм виждал и в други студенти — склонност да се осланяш на този талант. Наистина добрите актьори знаят кога да загърбят техниките. Неслучайно говорим за това, че трябва да се свържеш с чувствата си — най-добрите актьори носят дълбоко в себе си едно спокойствие, един мир. Една цялост. Не някаква празна, променлива същност. Разбираш ли какво ти казвам?
Кимвам.
— Емоционалната памет може да ти помогне, ако ѝ позволиш — добавя той. — Ако ѝ позволиш да те отведе до истинските ти чувства. За някои хора това може да е много мрачно преживяване, Клер. Но въпреки това трябва да го направиш.
В погледа му се чете едва ли не съчувствие.
44
— Трябва да започнем отначало — казва Катрин Лейтъм.
И на тримата вече ни идва до гуша един от друг и от факта, че сме принудени да прекарваме толкова много време заедно. Като постановка, която се е проточила прекалено дълго, с прекалено много представления; някоя от онези изтъркани пиеси за мистериозни убийства, които продължават да се разпродават, година след година. Франк ми е станал доста симпатичен, но ми се иска да не се даваше толкова лесно на Катрин. Катрин просто не мога да я разбера. Желанието ѝ да залови Патрик е толкова всепоглъщащо, толкова целенасочено, че замъглява всеки друг аспект от нейната личност.
— Трябва ясно да знаем какво искаме да се случи и как възнамеряваме да запазим контрол над събитията, които да доведат до желания резултат — казва тя. — Донякъде се надявах за признание в леглото, но, изглежда, моментът за това отмина.
— Какво предлагаш, Катрин? — пита Франк.
Спирам да ги слушам и наблюдавам как слънчевите лъчи се пречупват през бутилката „Евиан“ на масата. Един слънчев диск на тавана се превръща в елипса, после в цифрата осем и накрая отново се събира в диск.
Той ме обича, той ме обича, той ме обича, той ме обича…