Ако изляза от ролята? Ако разкажа всичко на Патрик?
Ако двамата имаме бъдеще заедно, в някакъв момент той ще трябва да узнае истината. Но в момента, в който се случи това, с операцията е свършено. Ще бъда депортирана.
Освен ако — мислите ми вече препускат бясно, — освен ако не му кажа, без Франк и Катрин да разберат. Освен ако не направя Патрик част от тайната. И двамата заедно продължим да замазваме очите на Франк и Катрин, докато не загубят интерес към него.
Вместо да го вкарам в капан, аз бих могла да съм тази, която ще го спаси.
— Защо се усмихваш, Клер? — пита ме той.
— Задръж тази мисъл — казвам аз и скачам. — Задръж тази мисъл и не мърдай оттук. Има нещо, което трябва да ти кажа — нещо наистина шокиращо. Нещо… — спирам, осъзнала значението на онова, което предстои да направя. — Нещо, което сигурно ще накара главата ти да експлодира. Отивам да си взема набързо един душ. После ще говорим.
— Нямам търпение — казва Патрик. Звучи развеселен.
Спирам само да си взема един халат и отивам в банята. Изваждам огърлицата с микрофона от джоба на дънките си, в който я бях скрила, и я заравям дълбоко в коша за пране на Патрик, като добавям отгоре няколко хавлиени кърпи.
Съжалявам, Катрин. Но не трябваше да се опитваш да ме притискаш в ъгъла.
Поемам си дъх, съсредоточавам се, успокоявам се и бързо прехвърлям сцената наум. Как да застана, какво да кажа. И как да звуча. Сериозно? Развълнувано? Извинително? Просълзено? Не, трябва да е спокойно, решавам. Все пак за него това ще е съвсем нова информация. И ще имам само една възможност да го направя. Без повторения, без дубли.
Само за миг ми минава през ум, че Патрик може да ми се ядоса. Спомням си гневния му изблик в театъра и окървавеното лице на Раул.
Но сега ще бъде различно. Повярвай ми, Клер, нищо, което ми кажеш сега, не може да промени чувствата ми към теб. Трябва да вярвам в това.
Уплашена съм — ужасена — но и щастлива. Знам, че има вероятност това да завърши зле. Но има и шанс, колкото и да е нищожен, той да разбере напрежението, на което бях подложена, и да ми прости. И този нищожен шанс е всичко, от което имам нужда, за да се чувствам замаяна от радост.
Може би двамата най-сетне ще успеем да се обичаме без всички тези измами.
Пускам водата на душа и протягам ръка за душгела. Бутилката се изплъзва от мокрите ми пръсти и се търкулва зад умивалника. Прикляквам, за да я вдигна.
И тогава я виждам — една жичка, тъничка като фиде, залепена за фаянса.
Докосвам я. Лепкава е. Пъхвам нокът под нея и леко я отлепвам. Върви нагоре към смесителя и минава през една дупчица. Проследявам я до мястото, където изчезва зад огледалото.
За миг оставам втренчена в собственото си отражение, с невярващо лице.
После свалям огледалото от стената и го обръщам. Залепен за гърба, на едно малко петънце, издраскано в сребристата повърхност, стои електронен чип. Миниатюрна камера за наблюдение.
Знам какво е това, защото е точно същата като онези, които инсталираха и в моя апартамент.
Какво означава това? Не мога да го проумея. Франк винаги ми е казвал, че се налага да нося огърлицата през цялото време, защото не могат да рискуват да сложат подслушвателни устройства в апартамента на Патрик. Тогава как това се е озовало тук?
Вече останала без дъх, проследявам жичката в другата посока, надолу към пода, и я отделям от стената. Надига се от фугата между плочките — като въже на котва изпод пясъка.
Проследявам я до шкафа, където влиза в една разпределителна кутия. Притаила се е там като голям черен паяк, със своите многобройни крачета от жички, всяко в различна посока.
Не просто една камера. Десетки, из целия апартамент. И жички навсякъде. Толкова много, че няма как Патрик да не знае за тях.
Изскубвам разпределителната кутия от скривалището ѝ.
Повярвай ми, Клер. Нищо, което ми кажеш сега, не може да промени чувствата ми към теб…
— Ах, ти, шибаняк такъв — казвам аз на глас. Казвам го със своя истински британски акцент.
Защото току-що съм осъзнала какво означава това. И защо няма смисъл повече да се преструвам.
Патрик знае, че тези жички са тук.
Той не е заподозреният.
Аз съм.
46
Поредица от всевъзможни сценарии и ретроспекции се блъскат в ума ми.
ФРАНК
Детектив, да поговорим отвън?