Выбрать главу

Пациентите имат право да поискат дребни задачи, с които да си уплътняват времето. Предлагам услугите си да сортирам боклука за рециклиране, което ми осигурява достъп до канцеларията. Мотая се наоколо и подреждам разни хартии достатъчно дълго, за да успея да видя как един санитар въвежда паролата си. После, късно през нощта, се промъквам обратно и влизам в интернет.

Пускам търсене за „Хистрионно разстройство на личността“. Появява се списък с уебсайтове, предимно с психологическа насоченост.

Научавам, че хистрионното разстройство на личността е психиатрично разстройство от клъстер Б. Характеризира се с непрестанен копнеж за одобрение, импулсивност, нужда от съблазняване на другите, рисковано сексуално поведение, избухливост, манипулативност, търсене на силни усещания, страх от изоставяне, придаване на прекомерна, но мнима важност на отношенията с хората и склонност към изкривяване, пренебрегване или погрешно тълкуване на реалността. Осемдесет процента от диагностицираните с ХРЛ са жени. Те проявяват диспропорционална склонност към опити за самоубийство или себенараняване.

Също така научавам, че думата хистрионно идва от вече дискредитирания термин хистерия, който на свой ред произлиза от гръцката дума за „матка“. В началото на двайсети век хистерията се е лекувала с вибратори, след като било наблюдавано, че заболелите — неизменно жени — се чувствали много по-спокойно, след като получат оргазъм. Едно поколение по-рано просто са ги заключвали.

С други думи, може би не съм луда. Може би просто съм от типа жени, които лекарите от мъжки пол традиционно не харесват особено.

Замислям се за онова, което Катрин Лейтъм каза на първата ни среща. Тя е неуверена, импулсивна, крехка, емоционално нестабилна и неспособна да се справи с усещането за отхвърляне. И макар изключително силно да се опитва да го прикрие, тя жадува одобрение така, както наркоманът жадува да се надруса. Какво да ти кажа, Франк? Тя е актриса.

Спомням си как се почувствах, когато го каза. Колко горда бях. Беше знаела точно как да ме изиграе.

Но с право или не, сега съм тук и трябва да намеря начин да се измъкна. Трябва да се превърна в примерен гражданин, в човек без никакви признаци на ХРЛ, в олицетворение на здравия разум. Докато отново преглеждам списъка, постепенно си давам сметка, че общо взето трябва да спра да флиртувам с Андрю Банър и да го убедя, че съм нормална и скучна, точно като него. Може би тогава ще ме пусне на свобода.

56

— Напредваш добре — признава Банър по време на следващата ми консултация.

— Това означава ли, че ще ме изпишат?

— Клер, все още не съм склонен да правя промени в лекарствата, които вземаш. А тази конкретна комбинация от медикаменти изисква строго наблюдение. По време на преразглеждането на случая ти ще препоръчам да останеш при нас още известно време.

Макар да съм разочарована, наострям уши. Дори не знаех, че предстои случаят ми да бъде преразгледан.

— Добре, докторе, както решите — казвам смирено.

Същата нощ се връщам в канцеларията и проучвам в интернет законовия процес на освидетелстване. Оказва се, че след шейсет дни болницата трябва да получи ново съдебно решение, което позволява задържането ми. Според уебсайта, който намирам: Трябва да бъдете уведомени, когато бъде внесена подобна молба, и имате право да я оспорвате, както и да бъдете представлявани от Правните служби по душевно здраве или от ваш личен адвокат.

Само за миг си представям как представлявам сама себе си, как стоя пред съдията и изнасям дълга прочувствена реч, която ще промени всичко. От мен струи достойнство; говоря учтиво, но разпалено и непоколебимо. Като Шарлот Рамплинг в „Присъдата“.

АЗ

Ваша чест, днес сме се събрали тук, за да защитим не просто един човек, а един принцип. Принципът на изконната справедливост.

Отблъсквам тази мисъл. Ако нещо би могло да докаже, че състоянието ми не се е подобрило, би било точно това.

Параграф 22. Ако изглеждам по-добре, трябва да е благодарение на лекарствата, следователно трябва да остана тук. Ако не изглеждам по-добре, имам нужда от още лекарства, следователно трябва да остана тук. Иска ми се да изкрещя в лицето на цялата тази несправедливост.

Вместо това гледам втренчено екрана и отчаяно се опитвам да измисля нещо, което да ми помогне. Трябва да има някой, който може да се застъпи за мен. Някой, който може да каже на съдията за невъобразимото напрежение, на което бях подложена. Който може да се закълне, че дори да страдам от разстройството на личността, което доктор Банър е диагностицирал — защото нека бъдем честни, кой актьор не страда от него? — не то ме изкара от равновесие, а психологическите игрички на Катрин Лейтъм.