Асистентите на режисьора и сценичните работници се суетят наоколо, понесли реквизит и папки. Намирам гримьорната. Разделена е със сценичен параван, за да се получат две импровизирани съблекални — момичетата от едната страна, момчетата от другата. В първата Джес се гримира пред едно огледало, което дели с още три момичета, всяко от които се опитва да направи същото.
— Хей — казвам ведро аз.
— Здрасти, Клер. — Погледът ѝ се стрелва към мен и после обратно към започнатото. — Как мина?
Изваждам плика от Хенри.
— Мина с четиристотин долара. Вече ти дължа само още триста.
Бащата на Джес, който е супербогат, ѝ е купил апартамент в Манхатън. Би трябвало да ѝ плащам наем всеки месец, но понякога не успявам да го направя навреме.
— Страхотно — казва разсеяно тя. — Всъщност дай ми ги по-късно, става ли? После ще излизаме и просто ще ги изгубя.
Явно изглеждам обнадеждена от чутото, защото тя добавя:
— Защо не гледаш представлението и не дойдеш с нас след това? Ще ми кажеш дали съм нацелила женствената тревожност, за която настоява Джак.
— Разбира се, защо не? — казвам небрежно.
Дори компанията на актьори в някакъв бар е по-добре от нищо.
— Три минути! — извиква един асистент, като потупва с ръка по паравана.
— Пожелай ми късмет — казва Джес, като изпъва роклята си, докато се изправя, без да откъсва поглед от огледалото. — Да ги сразя и разни такива.
— Късмет. Не че имаш нужда. И в горската сцена не бързай. Каквото и да ти разправя онзи задръстен режисьор.
След секунди гримьорната опустява. Аз отивам отстрани зад кулисите. Когато прожекторите угасват, се промъквам по-напред и надниквам към публиката през един процеп в декора, вдишвам мощния пристрастяващ аромат на театъра: прясно боядисания декор, старата прашна сцена, проядения от молци плат и харизмата. Онзи велик момент, в който тъмнината на сцената поглъща всичко, целия шум и глъчка на ежедневието.
За миг всички оставаме застинали в очакване. Сетне прожекторите на сцената грейват с ярка светлина и аз правя крачка назад. Във въздуха започва да се сипе сняг, искрящ и мек — изкуствен сняг, но въпреки това публиката ахва.
Великата идея на режисьора е, че действието в тази постановка на „Сън в лятна нощ“ се разиграва през зимата. Евтин трик, беше първата ми мисъл, когато Джес ми разказа — но сега, докато гледам как плътните снежинки се носят във въздуха и посипват сякаш с пайети главите на актьорите, докато те шумно пристъпват по сцената, виждам, че в един-единствен образ режисьорът е успял да улови цялата магична и приказна същина на пиесата.
Внезапно ме пронизва усещане за копнеж. Това е забранената земя — мечтата, от която липсата на зелена карта и английските ми проблеми ме прокудиха. Изпитвам почти физически глад, неутолима жажда, която кара стомаха ми да се свива и стяга гърлото ми в хватката си. Очите ми парят от сълзи.
Но дори когато сцената започва плавно да се полюшва в стъкления капан на сълзите, аз се улавям да мисля: Следващия път, когато трябва да почувстваш нещо по време на час, използвай това. Това е вълшебно.
4
Четири часа по-късно вече сме в бар „Харли“. Някак винаги стигаме до бар „Харли“ — едно влажно мазе с ретро мотоциклети, провесени от тавана, където сервитьорките са облечени с традиционната униформа от черен сутиен и протрито дънково яке без ръкави. От джубокса дъни Спрингстийн, така че се налага да крещим — двайсет добре обучени гласа, напоени със следсценична треска, плюс приятелките и приятелите им и навлеци като мен.
С Джес и още няколко души си разказваме истории. Истории за актьори, разбира се. Никога не говорим за друго.
ДЖЕС
Ами Крисчън Бейл в „Механикът“? За тази роля е свалил една трета от теглото си.
АКТРИСА 2
Или Клое Севини — как прави истинска свирка в „Кафявият заек“.
АКТЬОР
Какво имаш предвид, като казваш „истинска“ в този контекст? Не, нищо, просто питам.
АКТРИСА 3
Ейдриън Броуди в „Пианистът“. Първо сваля петнайсет килограма и се учи да свири на пиано. После, за да вникне в ролята си на човек, загубил всичко, се разделя с колата си, с апартамента и с телефона си. Ето това, приятели, е отдаденост на изкуството.
АКТРИСА 2
Хей, това и аз мога да го направя! Не, почакай. С тази разлика, че в момента играя танцуваща и пееща хорова мишка в мюзикъл на Бродуей.
4
Всички цитати от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир в книгата са в превод на Валери Петров. — Бел.пр.