Започва да се поклаща като пияна танцуваща мишка.
АКТРИСА 2
Мишчице, ела, ела в мойта миша къщичка…
От другия край на помещението барманът поглежда към мен. Поглед, който се задържа малко по-дълго от необходимото.
Последния път, когато видях този поглед, беше, когато лайняният адвокат Рик ми предложи да седна на неговата маса.
Но този тук е на моята възраст, татуиран, готин и слаб. Въпреки ледения студ, който нахлува, щом някой отвори входната врата, той е само по тениска с къс ръкав, а кърпата за чаши, която е пъхнал в задния джоб на дънките си, се поклаща около задника му всеки път, щом се обърне към подредените зад бара бутилки.
Изведнъж и аз се озовавам там. На бара.
ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН
Хей!
Австралиец е. Обичам австралийци.
АЗ
Здрасти!
По някаква причина го казвам с южняшкия акцент — онзи, който използвах по-рано пред Рик.
ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН
Какво да ти сипя?
АЗ
(надвиквам глъчката)
Чаша „Мартини“ звучи чудесно.
ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН
Веднага.
Той пълни до ръба един шот с „Джак Даниълс“ и го слага на бара.
АЗ
Поисках „Мартини“.
ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН
В този бар така правим „Мартини“.
Той ми се усмихва и ме предизвиква да възразя. Готина усмивка.
Затова вдигам чашата и я пресушавам.
АЗ
В такъв случай ми направи „Пиня Колада“.
ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ БАРМАН
„Пиня Колада“. Прави се…
Той сипва една доза „Джак Даниълс“ в чаша, добавя още една доза „Джак Даниълс“ и долива догоре с трета доза „Джак Даниълс“.
Аз изливам цялата течност в гърлото си на един дъх. Хората, скупчени около бара, изведнъж избухват в окуражителни възгласи и аплодисменти.
Аплодисменти. Ето един звук, който не бях чувала от доста време.
Поне не насочен към мен.
АЗ
Както си тръгнал, най-добре ми направи и „Лонг Айлънд Айс Тий“.
… И това всъщност би трябвало да е краят на сцената от филма, който вечно тече в главата ми.
Но не е. Сцената продължава със скок във времето, монтажен преход или нещо подобно, както и да се казва там на езика на киното, защото в следващия момент всичко се размазва и обърква и аз изведнъж се озовавам в нечий апартамент, върху нечие тяло, и пъшкам.
АЗ
Да, да, о, боже, да…
НЯКАКЪВ ТИП
Да…
Ах, да. Смяна на актьора. Добре изглеждащият барман, който се казва Брайън, нямаше да свърши работа преди три. Затова вместо с него се забих с приятел на приятел на Джес. Към онзи момент вече бях твърде опиянена от алкохола и аплодисментите, че да се задоволя със собственото си легло.
Макар че, честно казано, причината не беше само в алкохола. Или в благосклонната публика.
Допирът до нечие топло тяло, нечия прегръдка… Това е нещо, за което жадувам след всяка от задачите на Хенри.
Защото, ако една жена не може да има доверие на мъжа, който е казал, че ще я обича вечно, на кого можеш да се довериш в този свят?
И мисълта, че аз — с моите умения, моите реплики, моята актьорска игра — съм помогнала за разпадането на нечие семейство, винаги ме кара да се чувствам особено.
Не се гордея с това, което върша за Хенри.
Но понякога се гордея колко добре го върша.
5
На следващата сутрин хващам метрото до апартамента на Джес, все още облечена с нейното сако и почти нищо друго, без да обръщам внимание на многозначителните погледи на останалите пътници. Едно от упражненията, които Пол ни кара да правим, се състои в това да се разхождаш по улиците на Ню Йорк в ролята на някой друг и да заговаряш напълно непознати хора. След като го направиш няколко пъти, развиваш доста силен непукизъм.
Както и след като висиш по хотелски барове, за да те свалят женени мъже.
Всъщност това беше едно от нещата, които ме накараха да приема предложението на Марси — мислех, че ще се отрази добре на актьорските ми умения, както и на финансите ми. И Марси ме свърза с Хенри. Хенри обича да се представя като помощник-адвокат, но на практика е назначен в адвокатската кантора като частен детектив. Уговорихме си среща в един бар, което ми се стори странно място за провеждане на интервю за работа, докато не ми обясни какво точно иска да правя за тях.
— Мислиш ли, че ще се справиш? — попита.