Свих рамене. Така или иначе нямах избор.
— Разбира се.
— Добре. Излез навън, върни се обратно вътре и се опитай да ме свалиш. Представи си, че си на прослушване.
И аз излязох и влязох обратно. Струваше ми се странно да заговарям този посивял по-възрастен мъж, затова беше по-лесно да вляза в роля. Трябваше само малко да променя гласа и поведението си, за да се превърна във фатална жена от някой филм ноар — Лорън Бакол в „Големият сън“ може би, достатъчна маска, зад която да се скрия.
Седнах на бара и си поръчах питие. Дори не погледнах мъжа, седнал през два стола.
Никога не започвай да ги сваляш направо, беше ми казал той. Покажи ясно, че си отворена към предложения, но те трябва да направят първата крачка, не ти. Невинните няма от какво да се страхуват.
Да бе, сигурно. Защото ако има нещо, което съм научила, то е следното: мъжкият ум не работи по този начин.
В огледалото зад бара виждаме отражението на КЛЕР РАЙТ, на двайсет и пет години, която върти питието в ръката си леко отегчено.
ХЕНРИ, жилав бивш полицай, малко над петдесет, се премества на стола до нея.
ХЕНРИ
Сама ли си?
КЛЕР
(лениво и пресипнало)
Ами бях.
Той поглежда ръката ѝ.
ХЕНРИ
Виждам, че носиш брачна халка.
КЛЕР
Това добре ли е, или не е?
ХЕНРИ
Зависи.
КЛЕР
От какво?
ХЕНРИ
От това колко лесно се сваля.
Очите ѝ се разширяват от директността му. После:
КЛЕР
Сега, като го споменаваш, напоследък ми е доста свободна около пръста. Ами ти?
ХЕНРИ
Дали съм свободен?
КЛЕР
Дали си женен?
ХЕНРИ
Не и днес.
КЛЕР
Явно имам късмет.
Тя го поглежда — неприкрито, уверено, прямо. Това е жена, която знае какво иска. И онова, което иска в този момент, е да се позабавлява.
ХЕНРИ
(излиза от ролята)
Исусе Христе.
АЗ
Добре ли се справих? Мога да пробвам нещо различно…
Той разхлабва яката си.
ХЕНРИ
Почти ми дожаля за бедните копелета.
Три дни по-късно седях в тих бар недалеч от Сентръл Парк и слушах признанията на един бизнесмен, който вече не намирал съпругата си за привлекателна. След това предадох записа на съпругата му, а Хенри ми връчи четиристотин долара.
Работата не беше постоянна — понякога имах по три-четири ангажимента месечно, понякога нямах никакви. По-голямата част от работата на Хенри в действителност беше свързана с онова, което той наричаше „съпружеско разузнаване“: да следи разни хора, като се опитва да ги хване в крачка.
— Повечето от клиентите ни са жени — каза ми той веднъж. — Обикновено подозренията им са оправдани. Може би защото са забелязали, че съпругът им излиза за работа, облечен с някоя по-хубава риза, а по-късно през деня изпраща съобщение, че са го задържали в офиса. Понякога просто става дума за нов афтършейв. Или вече са открили уличаващи съобщения в телефона му и просто искат да знаят как изглежда другата жена. Мъжете, от друга страна, по-често грешат в преценката си.
Преди, докато бил полицай, Хенри работел под прикритие и адреналинът от онези дни очевидно му липсва. По време на дългите часове, които прекарваме в лимузини и хотелски лобита в очакване нашите заподозрени да се появят, той убива времето, като ми разказва истории за минали случаи.
— Трябва да умееш да разпознаваш сивото. Престъпниците интуитивно усещат, когато изпитваш към тях презрение или страх. Затова трябва да убедиш себе си в онова, в което вярват те. И точно това е опасната част. Не оръжията или побоищата. Някои хора потъват толкова дълбоко в сивото, че то ги поглъща завинаги.
Казвам му, че без да знае, е класически актьор по метода на Станиславски. В замяна му разказвам истории от актьорския живот. Като онази от най-първия час, когато Пол ни накара да изиграем една сцена по Ибсен. Стори ми се, че колегите ми се справят доста добре. Тогава Пол ни накара да изиграем същото, докато се опитваме да балансираме дръжки на метли в ръцете си. От напрежението да вършим две неща едновременно всички до един се провалихме.
— Онова, което направихте първия път, не беше актьорска игра — каза ни Пол. — Беше преструвка. Имитирахте онова, което сте виждали да правят други актьори, но не го приемахте като истина. Затова не успяхте да го направите, когато ви се наложи да насочите съзнателната си мисъл към нещо друго. Днес ще ви кажа едно-единствено нещо, но това е най-важното, което някога ще ви кажа: Не мислете. Актьорското майсторство не е в това да се преструваш или да имитираш. Майсторството се крие в това да бъдеш.