И все пак беглото му вглеждане бе само знак на одобрение за високите скули, които хвърляха леко загадъчна сянка върху лицето й, под оранжевата светлина на уличната лампа, осветяваща пътя пред ергенския му апартамент. Само след няколко метра той напълно бе забравил за жената и крачеше целенасочено към нощната си цел във „Фрайър“.
ПЕТА ГЛАВА
Вторник, 31-ви декември
Сериозният спорт няма нищо общо с честната игра. Той е свързан с омраза, ревност, самоизтъкване и незачитане на всякакви правила.
Във връзка с описаните в предната глава събития, не е учудващо, че от началото на последвалите полицейски разследвания паметта на Сара Джонстън бе доста объркана, с непоправимо размесване на хора, събития и факти. Разпитваха я различни хора и всъщност на нейните спомени за събитията от 31-ви декември можеше да се разчита точно толкова, колкото и на лъжовен и неверен любовник.
Докъм 11:30 ч. сутринта тя бе в стаята за игри; изчетка зеленото сукно на билярдната маса, оправи мрежата за пинг-понг, лъсна дъската за плъзгане на монети, провери комплектите за монопол, анаграми и клуедо, подреди по местата им щеките за билярд, заровете, бухалките за бейзбол, топките, тебешира, стреличките, картите и тефтерите за отбелязване на резултатите. Тя прекара известно време и в ресторанта и тъкмо помагаше да нагласят масите и сложат покривките за студения бюфет, когато пристигнаха първите гости. Оказа се, че те са регистрирани в хотела от самата г-жа Биниън, доста недоволна и изнервена, а през това време Сара бе изтичала горе във временната си спалня, за да се преоблече в униформата си: кремава блуза с дълги ръкави, закопчана догоре и дълга до прасците тясна черна пола, която изключително добре подчертаваше линията на талията, ханша, бедрата и прасците.
Гостите започнаха да пристигат след обяда и тя нямаше нито време, нито желание за празни удоволствия. Малобройният персонал от време на време изпадаше в пререкания помежду си, но в този ден непрекъснатото щуране насам-натам доставяше странно удовлетворение на Сара. През по-голямата част от времето мисис Биниън се опитваше да стои настрана, ограничавайки и без това спорните си таланти до дейността в ресторанта и кухнята, а накрая се оттегли в спалнята си. Между пренасянията на багажа по коридора и нагоре по стълбите мистър Биниън поправи един течащ радиатор, един примигващ телевизор и един неприятно капещ кран в банята. Рано следобяда той откри, че част от дискотечната апаратура не работи и прекара следващия час в молби, увещания и опити за подкупване на някого, който би имал и най-малко понятие от вериги и превключватели и би могъл да спаси хотела му от предстоящото бедствие. Подобна (но не и необичайна) криза означаваше, че Сара бе извикана за да разпредели вниманието си главно между рецепцията — няколко от гостите бяха позвънили, за да предупредят, че поради лошото време вероятно ще се забавят — и залата за игрите.
О, Боже — залата за игрите!
Мятането на стрелички (както Сара скоро видя) не се очертаваше като едно от най-привлекателните занимания за следобеда. Един бивш кръчмар от Ийст Кройдън, едър мъж, който успяваше да запрати стрелйчките си право в центъра с някаква ленива точност, имаше само двама потенциални претенденти за шампионската титла, а единият от тях даже трудно би могъл да представлява някаква заплаха — дребна, застаряваща камериерка, някъде от Чилтърнс, която изпискваше с младежко възхищение всеки път, когато някоя от нейните стрелички успяваше да попадне върху мишената, а не на дървеното пространство зад нея. От друга страна, играчите на клуедо се занимаваха доста тихо, докато едно от четирите деца, участващи в играта извади „Полковник Горчица“ с толкова подгънати и изръфани краища и така смачкана „Консерватория“, че и двете карти можеха да се разпознаят еднакво добре и отпред, и отзад. За щастие, състезанието с анаграми, в което участваха с удоволствие и играеха честно доста от гостите, свърши, преди да възникне някакъв спор, а финалът бе за правописа и валидността на думата „карибски“. (Колко злокобно съвпадение!) Но всичко това бяха бели ядове в сравнение със смайването, предизвикано сред играчите на монопол от една от гостенките, работеща в супермаркет в Бедфорд, която имаше такива ловки пръсти и така бързо въртеше заровете в ръката си при изваждането им от цилиндричната чаша, че останалите играчи не можеха да направят нищо, освен да приемат резултата, който тя светкавично им съобщаваше, без да прилага някакви доказателства, а после безпомощно да наблюдават как тази жена с изострени черти местеше своите фигури по дъската там, където й бе най-изгодно да осъществи предприемаческите си начинания. Никой не протестираше гласно в момента, но скоростта, с която тя разори собствениците на недвижими имоти, които не й бяха удобни, по-късно предизвика всеобщо недоволство, но донякъде и общо забавление. Въпреки това, нейната награда щеше да бъде бутилка евтино и немного сладко шери и тъй като тя не приличаше на жена, която някога би притежавала истински хотел на Парк Лейн или Мейфеър, Сара не каза нищо и не направи нищо, за да я спре. Турнирите по билярд и тенис на маса за щастие протичаха без особени спорове и в средата на следобеда един приятелски възглас оповести, че възрастната камериерка от Чилтърнс (която като че ли доста добре се разбираше с бившия кръчмар от Ийст Кройдън) беше успяла да уцели поне мишената с три последователни хвърляния.