Те влязоха през страничната врата на пристройката, където Морс огледа наскоро застлания с килими коридор, простиращ се на десетина метра пред него, чийто край бе обозначен с дъски, заковани (не много професионално) напряко на един отвор, през който след време щеше да се минава към входното фоайе. Морс се разходи до края на коридора и погледна през временните прегради към отвъдното пространство, където по наскоро циментирания под бяха разхвърляни разнебитени греди върху двойки червени тухли. От строителните дейности се бе напластил тънък слой прах по повърхността на около метър навътре от завършената част на партера на пристройката и ясно се виждаше, че скоро никой не е влизал или излизал оттам. Морс се обърна и известно време оглеждаше късия коридор, по който бяха дошли, както и следите от множество кални обувки (сред които и техните) по тъмночервения килим, който за Морс бе почти толкова неприятен, колкото и репродукцията на късния Реноар „Голите сред тревите“, която висеше на стената от дясната му страна.
Както стоеше там, все още озъртайки се назад към страничния вход, той забеляза простата география на пристройката. От коридора се излизаше през четири врати: отдясно бяха номера 2 и 1, а точно срещу 1 бе номер 4; а зад тясното и незастлано е килим стълбище (временно затворено, но без съмнение водещо към все още недовършения първи етаж) бе вратата с номер 3. От това, което бе разбрал по-рано, Морс таеше малка надежда да снеме някакви уличаващи отпечатъци от пръсти от дръжката на вратата на последната стая, която по всяка вероятност бе вече пипана от Биниън, а може би и други. Все пак, той погледна към дръжката с известна надежда, а също и към триъгълната бележка, която все още висеше на нея.
— Думата „storen“ се пише с умлаут5 — каза Морс.
— Ja! Das sagen mir alle6 — отговори Биниън. Морс, чиито познания в областта на немския се крепяха върху страстта му към творбите на Рихард Вагнер и Рихард Щраус, и който поради това не бе в състояние да води разговор на този език, реши, че по-разумно ще бъде да не засяга повече тази тема. Той също реши, че Биниън може би не е чак такова нищожество, каквото подсказваше, че е неговата невзрачна външност.
Вътре в Пристройка 3 една врата непосредствено отдясно водеше към малко, доста тясно помещение с мивка, тоалетна и малка баня с душ. В самата спалня мебелите се състояха от две легла, събрани като спалня, застлани с бели покривки, тоалетка срещу тях, телевизор в ъгъла, а вляво от вратата имаше вграден гардероб. И все пак не мебелировката привлече вниманието на Морс и Луис, както бяха застанали на вратата. Напряко, на по-отдалеченото от двете легла, само на около метър от прозореца, беше тялото на мъртвеца. Морс, както винаги, се отвращаваше от непосредствения оглед на трупове, но знаеше, че трябва да го направи. Ала това, което той видя, бе доста странно: мъж в карибски дрехи лежеше настрана с лице, обърнато към тях, а главата му бе потопена в голяма съсирена локва кръв, подобно на червено вино, плиснато върху сняг. Лявата ръка на мъртвеца бе пъхната под тялото, но дясната му ръка се подаваше от дългия ръкав на светлосинята риза — без съмнение това бе ръка на бял човек.
Морс, извръщайки поглед от тази кървава сцена, отправи дълъг и втренчен поглед през прозореца, после погледна към телевизора, а накрая самият той се пъхна в малката умивалня.
— Добър ли е човекът, който ще снеме отпечатъците? — попита той Филипс.
— Всеки момент ще дойде, сър.
— Кажете му да прегледа радиатора, телевизора и казанчето в тоалетната.
— Нещо друго, сър?
Морс сви рамене.
— Оставете на него. Самият аз никога не съм разчитал много на отпечатъците.
— Не знам, сър, дали… — започна Филипс.
Но Морс вдигна ръка, подобно на свещеник, който ще произнася благословия, и прекъсна това, което Филипс възнамеряваше да каже.
— Аз не съм дошъл тук за да споря, млади човече! — Той отново се огледа и тъкмо се канеше да излезе от Пристройка 3, когато се върна отново в стаята и отвори едното чекмедже, а после и другото, на шкафа под телевизора, надзъртайки внимателно в ъглите им.
— Очаквахте ли да намерите нещо? — попита Луис тихо, докато двамата с Морс се връщаха в хотела.
Морс поклати глава.
— Просто навик, Луис. Веднъж в един хотел в Тенби намерих банкнота от десет лири, това е всичко.