ДЕВЕТА ГЛАВА
Сряда, 1-ви януари, следобед
Голямото предимство на хотелите е, че служат за убежище от семейния живот.
При връщането си в сградата на хотела Морс лично се обърна към гостите, събрани в балната зала (според Луис тя не бе особено внушителна), и съобщи на всички какво се бе случило (те и без това вече го знаеха), като ги помоли да не пропуснат да кажат на полицаите всичко, което би помогнало (като че те сами нямаше да го направят!).
Никой от онези, които все още бяха останали в хотела, не изгаряше от желание да се завърне вкъщи преждевременно. Наистина скоро стана очевидно за Луис, че „убийството в пристройката“ бе, в радиус от няколко километра, най-вълнуващото събитие за доста хора. Освен това, доста от хората като че ли нямаха особено желание да се отдалечат от сцената на престъплението, а повечето от останалите в хотела бяха дори щастливи, че са там. Те бяха поласкани от възможността да разказват за собствените си спомени от предната вечер, с което биха могли да помогнат за разгадаването на извършеното убийство. Никой сред тези гости не изглеждаше обезпокоен от наличието на незаловен убиец в околностите на Оксфорд — всъщност нямаше особени основания за подобно безпокойство.
Докато Луис започна да преглежда документите на гостите на хотела, Морс седеше заедно със Сара Джонстън от дясната си страна и преглеждаше кореспонденцията, отнасяща се до онези гости, които (навреме скастреният) сержант Филипс бе изпратил поживо-поздраво вкъщи.
Бледната Сара Джонстън бе доста нервна, лявата й ноздра потрепваше; запали цигара, смукна дълбоко и след това изкара пушека. Морс, който предния ден (за хиляден път) се бе отрекъл от този вреден навик, се обърна към нея с отвращение.
— Сигурно имате дъх на стар пепелник — каза той.
— Да?
— Да!
— За кой?
— Искате да кажете „За кого?“
— Искате ли да ви помагам, или не? — каза Сара Джонстън, а слабоватото й лице пламтеше.
— Пристройка 1? — попита Морс.
Сара подаде двата листа хартия, хванати с кламер; на долния от тях пишеше следното:
29А Чизуик Рийч
Лондон, W4
20 декември
Уважаеми господа,
Ние с моята съпруга бихме искали да запазим стая за двама — по възможност с двойно легло — за Новогодишното празненство, предлагано от Вашия хотел. Ако разполагате с подходяща стая, ще се радваме да потвърждение от Вас.
Върху това ръкописно писмо бе напечатания на машина отговор (с инициалите Дж.Б./С.Дж.), който Морс набързо прегледа:
Уважаеми мистър Палмър,
Благодаря за писмото Ви от 20 декември. Нашата Новогодишна програма се радва на голяма популярност и сега почти всичките ни стаи в основната част на хотела са заети. Но може да се заинтересувате от специалното ни предложение (моля, вижте последната страница на приложената брошура) за настаняване в някоя от стаите на наскоро завършената пристройка на цена три четвърти от нормалната. Въпреки някои малки неудобства, ние вярваме, че тези стаи са добри и силно се надяваме, че Вие и Вашата съпруга ще се възползвате от нашето предложение.
Моля, уведомете ни своевременно за решението си — за предпочитане по телефона. Коледната поща не е съвсем надеждна.
Нямаше други писма, но напряко на горния лист със синя химикалка бе написано: „Прието на 23 декември“.
— Спомняте ли си ги? — попита Морс.
— Боя се, че не много добре. — Тя си припомни (според нея) тъмнокоса привлекателна жена на около тридесет години и добре облечен мъж с вид на преуспяващ в бизнеса си, вероятно с около десетина години по-възрастен. Но това бе почти всичко. И скоро установи, че се чуди дали хората, за които мисли, бяха наистина семейство Палмър.
— Пристройка 2?
Тук документите, които извади Сара, бяха съвсем оскъдни: една хотелска бланка отбелязваше факта, че някой си мистър Смит — някой си „Мистър Дж. Смит“ — бе позвънил на 23 декември и му е било казано, че в последния момент някой се е отказал и че сега в пристройката има свободна стая, за което той трябва незабавно да изпрати писмено потвърждение.
— Тук няма никакво потвърждение — изпъшка Морс.
— Няма. Вероятно се е забавило с Коледната поща.
— Но те са пристигнали?
— Да. — На Сара отново й се струваше, че си ги спомня — и най-вече него, доста забележителен мъж, преждевременно посивял, вероятно добродушен, с някакво бляскаво излъчване около себе си.
— Доста „Джон Смит“ имате тук?