— Не мога да мисля! — каза Сара тихо.
— А Пристройка 4?
В този случай началното писмо, изпратено от Уорстър Роуд 114, Кидърминстър и носещо датата 4-ти декември, беше образец на извънредно лаконичен и съвсем не безсмислен английски, написано на ръка с дребен почерк:
Уважаеми господине,
Единична — на възможно най-ниска цена — стая за Новогодишното Ви празненство. Моля, потвърдете.
Съответното потвърждение бе надлежно прикрепено отгоре, под формата на също така кратко писмо, подписано от самия собственик и носещо датата 6 декември. Но напряко на писмото с молив бе написано: „Отказано на 31 декември — сняг“.
— Тя ли позвъни? — попита Морс.
— Да, вероятно е разговаряла с мистър Биниън, така мисля.
— Не сте ли поискали депозит? Тя поклати глава.
— Мистър Биниън смята, че това не е добра практика в нашия бизнес.
— Вероятно нямате много откази?
— Съвсем малко.
— Наистина ли? Но вие сте имали хора в две от четирите стаи в пристройката!
Да, той беше прав. И изглеждаше като онзи противен вид хора, които знаят, че винаги са прави.
— Тази стара мома отсядала ли е преди това при вас? — продължи Морс.
— Какво ви кара да мислите, че е „стара мома“, инспекторе?
— Какво име само — Дорис Аркрайт! Направо като от мелниците на Ланкашър, нали? Предполагам, че е цветуща деветдесетгодишна бабка и кара стар „Остин“.
Сара отвори уста, но веднага я затвори. Морс (докато го наблюдаваше) бе сложил на еврейския си нос чифт очила и отново оглеждаше краткото писмо от Дорис Аркрайт.
— Мислите ли, че тя има нещо общо със случилото се? — попита Сара.
— Дали мисля? — Той изчака няколко изпълнени с напрежение секунди, след което свали очилата си и я погледна с присмех. — Не, не мисля, че тя изобщо има нещо общо с убийството. А Вие, мис Джонстън?
ДЕСЕТА ГЛАВА
Сряда, 1-ви януари, следобед
Едно време той беше лекар, но сега е предприемач; и това, което сега върши като предприемач, го правеше и когато беше лекар.
Луис трудно можеше да си спомни случилото се през следващите два часа на вечерта на 1-ви януари. Голяма част от първоначалното вълнение се бе загубила, дори вестта за убийството вече не бе така поразяваща. Хотел „Хауърд“ сега бе едно доста неприветливо място, стаите с високи тавани бяха осветени от неонови лампи, гостите стояха или седяха на малки групи, тихи, сериозни и в очакване. Морс го бе помолил да провери заедно с Филипс имената и адресите на всички, които бяха отседнали в хотела, както и накратко да разпита лично колкото може повече от свидетелите — а Филипс да продължи с останалите. Накара го също така да направи кратко описание на събитията в хотела от предната вечер, както и да настрои предавателите си (почти в метафизичен смисъл, както се оказа) за всякакви възможни сигнали от някой неподозиран психопат или за задгробни послания от наскоро починалия. Празненствата — всички, включително и пантомимата — бяха отменени и сега хотелът бе строго тих, без никакво почукване на билярдни топки откъм стаята за игри, което подсказваше, че едно убийство е наистина сериозно нещо.
Самият Луис никога не бе посрещал Коледа или Нова година извън дома си откакто бе женен. И въпреки че знаеше, че семейният път не е застлан с рози, той никога не бе изпитвал необходимост да се откъсне от своята скромна къща-близнак горе в Хедингтън по време на такива празници. И все пак сега — колкото и да е странно, предвид обстоятелствата — той за пръв път започна да съзира някои от възможните привлекателни страни: нямаше налудничаво търчане до супермаркета в последния момент, нямаше приготовления в предпразничните дни на пълнежи и сосове, нямаше лепкави тенджери за стъргане, нямаше купища съдове за миене. Да! Може би Луис щеше да подхвърли тази идея на „своята половинка“, тъй като докато разпитваше гостите един след друг, му стана ясно, че всички са се забавлявали чудесно. Докато не са намерили убития мъж.
Луис имаше смътна представа къде точно е Морс през цялото това време, въпреки че (Луис отчасти бе чул) Главният инспектор доста време разговаря с жената от рецепцията — една (както Луис по-късно видя) доста приятна дама, която говореше тихо и донякъде с буржоазен маниер, който приятно контрастираше с грубите въпроси, задавани и от Морс — той очевидно все още бе раздразнителен след пререканията с неудачника Филипс и не му правеше впечатление, че излива лошото си настроение върху всички, включително и Сара Джонстън.