Малко след 22:00 ч. полицейският лекар се върна в сградата на хотела, с неизменната цигара с неизтръскана пепел между устните си, черна чанта в едната ръка и два листа хартия формат A4 в другата.
— Боже мой, приберете ги, Морс! — започна лекарят, докато тримата — Макс, Морс и Луис — сядаха в празната стая за игри.
— Хайде, Макс, давай! — каза Морс.
Лекарят хвърли бегъл поглед към бележките си, след което започна.
— Първо — той е член, Морс.
— Той е какъв?
— Той е член на организацията „Бели англо-саксонски протестанти“, въпреки че със същия успех би могъл да бъде и католик, разбира се.
— Разбира се.
— Второ — възрастта му е между тридесет и четиридесет години, въпреки че всъщност би могъл да е на двадесет и девет или на четиридесет и една.
— Или на четиридесет и две — каза Морс. Лекарят кимна: — Или на двадесет и осем.
— Продължавай!
— Трето — висок е пет фута и седем и половина инча. Искате ли го в метри, Морс?
— Не, доколкото данните в инчове са точни.
— Не мога да гарантирам.
— Господи!
— Четвърто — маскиран е като карибиец.
— Голямо откритие!
— Пето — има перука: черна, къдрава.
— Нещо, което би служило добре на някои от нас!
— Шесто — има плитки.
— Какви?
— Дълги, тънки снопчета коса, преплетени и на краищата им са закачени мъниста.
— Видях ги! Само не знаех…
— Седмо — тези плитки са прикрепени към вътрешността на шапката, с която е бил.
Морс кимна.
— Осмо — това е една торбеста шапка с голям връх, от плат на черно-сиво-бели карета, напълнена с тоалетна хартия. Искате ли да знаете марката?
— Не!
— Девето — лицето му е начернено с боя, която се използва в театралните постановки.
Морс кимна отново.
— Десето — тази чернилка стига до яката на ризата, точно около врата. Обратната страна на ръцете му също е намазана, Морс, но не и дланите.
— Това важно ли е?
— Единадесето — лекарят не обърна внимание на въпроса, — светлосинята му риза има шест копчета отпред, закопчани са всички, освен последното, с дълги ръкави, очевидно е съвсем нова и по всяка вероятност я е облякъл за пръв път. Морс не каза нищо.
— Дванадесето — белите му панталони са направени от някаква евтина лятна материя, тук-таме поизносена.
— И нищо в джобовете — каза Морс, но не под формата на въпрос.
— Тринадесето — той има три синджира около врата си: кинкалерия, която може да се купи от всеки оказион.
Морс започна да показва признаци на нетърпение.
— Четиринадесето — на пода точно между двете легла имаше чифт слънчеви очила, с доста изправени дръжки.
— Искате да кажете, че са паднали от ушите му?
— Те наистина са паднали от ушите му.
— Разбирам.
— Петнадесето — фалшиви мустаци, прилепени със силно лепило, все още напълно държащи се над горната устна.
— Защо казвате „прилепени“, вместо просто „залепени“?
— Шестнадесето — чифт високи до коленете ботуши с високи токове, силно лъснати, от изкуствена кожа.
— Макс, вие сигурен ли сте, че на леглото не е била жена? — Седемнадесето — времето на смъртта: трудно е да се определи.
— Това можеше да се очаква.
— Предположението е за шестнадесет до двадесет и четири часа, преди да бъде открит трупа. Но температурата в стаята е около точката на замръзване, което винаги би могло да обърка изчисленията.
— Тоест?
За пръв път лекарят като че ли не изглеждаше особено доволен от себе си:
— Както вече казах, Морс, много е трудно.
— Но вие никога не давате точно предположение за това кога…
— Плащат ми за да съобщавам факти.
— А на мен ми плащат за да открия кой е убил горкия човек, Макс. — Но, изглежда, че Морс не правеше особено впечатление на тъжния лекар, който запали нова цигара, преди да продължи.
— Осемнадесето — причина за смъртта? Силен удар, вероятно само един, през челото, като костта е пукната над дясното око през носната издатина до лявата скула.
Морс мълчеше.
— Деветнадесето — той е бил черноработник, съдейки по ноктите му.
— Ето, че стигате до същността.
— Не, Морс. Почти свършвам.
— Имате предвид, че ще ми кажете кой е той?
— Двадесет — той е бил дюстабанлия.
— Искате да кажете, че е имал плоски стъпала?
Лекарят се усмихна тъжно.
— Да, Морс, приживе той е имал плоски стъпала, което се е запазило и след смъртта му.
— Какво подсказва това, Макс?
— Може би той е полицай, Морс. — Лекарят стана, а пепелта от цигарата падна върху жилетката му. — Ще ви дам писмения доклад колкото мога по-бързо. Във всеки случай не тази вечер. — Той погледна часовника си. — Имаме половин час ако искате да отскочите до „Гардънър’с“? Аз съм с кола.