— Въпроси на място, а, Луис?
— Наистина ли мислите така, сър?
Но Морс не отговори направо.
— Време е да се подкрепим — каза той.
Луис, който бе съвсем наясно, че Морс почти винаги приема калориите си за обяд в течна форма, бе напълно готов за халба бира и сандвич. Той обаче бе леко разочарован от пълната незаинтересованост на Морс от метеорологичните условия по времето на убийството.
— Що се отнася до снега, сър… — започна той.
— Снега? Снега, стари ми приятелю, е съвсем бяла херинга — каза Морс, като вече навличаше палтото си.
Двамата мъже седяха в задната част на бара в „Орелът и детето“ в Сейнт Джилс и си пиеха бирата, а Луис препрочиташе за кой ли път написаното на дървената плоча на стената зад главата на Морс:
К. С. ЛУИС, неговият брат У. Х. Луис, Дж. Р. Р. Толкин, Чарлз Уилиамз и други приятели се срещаха всеки вторник сутрин между 1939 и 1962 година в задната стая на любимата им кръчма. Тези мъже, известни като „Инклингс“, се срещаха за да си пият заедно бирата и да обсъждат, наред с другите неща, и книгите, които пишеха.
И, колкото и да е странно, в съзнанието на сержант Луис, след свободно прието количество алкохол, се оформяше серия от основни поправки към този текст, който (според него) би трябвало да гласи: „ГЛАВНИЯТ ИНСПЕКТОР МОРС, заедно със своя приятел и колега сержант Луис, седяха в задната стая един четвъртък, опитвайки се да разкрият…“
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 2-ри януари, следобед
— Има ли някой там? — попита той.
Ако, както изглеждаше най-вероятно, извършителят на убийството в Хотел „Хауърд“ трябваше да бъде търсен сред неколцината гости, настанени в пристройката в Новогодишната нощ, беше крайно време да се огледат по-внимателно подробностите, свързани със семействата Палмър и Смит, гостите (сега вече изчезнали), които бяха обитавали съответно Пристройка 1 и Пристройка 2. Луис гледаше регистрационните бланки пред себе си, всяка от тях изцяло попълнена и привидно съвсем невинна.
Адресът на семейство Палмър, един и същ и на регистрационната бланка, и на предварителната кореспонденция, бе посочен като Чизуик Рийч 29А, а телефонистката потвърди, че такова жилище наистина има и че в Лондонския телефонен указател има абонат на име Палмър, Ф. (без уточнение дали е мъж или жена). Луис видя, че веждите на Морс съвсем леко се повдигнаха, като че ли се позачу и на неговата интелигентност, но от своя страна Луис отказа да приеме, че всеки, който е бил в състояние да се озове по някаква случайност в пристройката на Хотел „Хауърд“, автоматично може да бъде убиец. Той набра номера и изчака, докато отсрещния телефон звъня около минута, а след това остави слушалката.
— Може би бихме могли да изпратим някого там?
— Не още, Луис. Продължавай да звъниш през половин час.
Луис кимна и погледна бланката на семейство Смит.
— Какъв им е адресът? — попита Морс.
— Тузарско място, както изглежда от надписа, „Олдбрикъм, 22Спринг Стрийт, Глостър“.
Този път веждите на Морс се повдигнаха малко повече.
— Охо! Дай да погледна! — каза той.
И докато направи точно това, Луис го видя бавно да поклаща глава, а краищата на устата му да се разтягат в усмивка.
— Готов съм да заложа всичките си спестявания, че няма такъв адрес!
— Нищо не искам да залагам.
— Познавам мястото, Луис. Би трябвало и ти да го знаеш! Това е улицата, на която живееха Джуд и Сю Фоули!
— Аз познавам ли ги?
— От „Невзрачния Джуд“, Луис! А „Олдбрикъм“ е името, което Харди използва вместо Рединг, ако си спомняш.
— Да, бях забравил за момент — каза Луис.
— Умно! — Морс отново поклати глава, като че ли в знак на одобрение на литературните предпочитания на мистър и мисис Джон Смит. — Няма реална причина да опитваме, но… — Луис долови въздишка от страна на момичето от 19211, когато то чу Луис да иска номера на Смит, Дж. След известна пауза съобщи, че няма абонат с такова име на Спринг Стрийт в Глостър. Последвалото обаждане в полицията в Глостър установи, че в града няма улица, наречена Спринг Стрийт.
Луис отново позвъни в Чизуик; никой не се обади.
— Смяташ ли, че трябва да се занимаем със старата Дорис — Дорис Аркрайт? — попита Морс. — Може би тя е поредният мошеник.
Но преди да предприемат нещо в тази насока, дойде пратеник от патологичната лаборатория с предварителното лекарско заключение. Аматьорски написаният доклад добави малко към онова, което вече се знаеше или предполагаше от разследванията предната вечер: възраст между тридесет и пет и четиридесет и пет години; ръст пет фута и осем и половина инча („През нощта е пораснал с един инч!“ — отбеляза Морс); нямаше следи от дърво, стъкло или пък стомана по значителната по размери лицева рана, причинена най-вероятно от единичен силен удар; зъбите бяха в изключително добро състояние за мъж от тази възрастова група — само с три малки пломби вляво, едната от тях направена съвсем наскоро; в стомаха имаше няколко вида зеленчуци, но видът им подсказваше, че скоро не е била приемана нова храна.