Морс кимна, може би с лека завист.
— Той беше доста богат, нали?
— Достатъчно богат.
— Но не чак толкова, че да си позволи стая в основната част на хотела?
— Нямаше свободни стаи. Трябваше да се примирим с това, което бе останало.
— Да, зная. Радвам се, че ми казахте истината, мис Палмър. Видях писмата, които сте разменили с хотела.
За няколко секунди тя спря тъмните очи — които като че ли изведнъж бяха станали упорити и пресметливи — на неговите, а после продължи в обичайния си тон:
— Той ми даде пари — банкноти по 20 лири. Беше доволен, че аз ще уредя всичко.
— Е, вие си позаделихте малко от тях, нали?
— Господи! — Тя като че ли щеше да избухне от подобно банално обвинение и тъмните й очи просветнаха гневно. — Да не мислите, че трябва да разчитам на няколко лири, за да преживея?
Морс не отговори. Той се ядоса на себе си за този глупав, наивен, унизителен въпрос и изпита истинско облекчение, когато тя прие да изпие още една чаша вино.
„Щастливият час“ бе свършил.
А новогодишното тържество? Наистина се били забавлявали добре — и храната била учудващо добра. Самата тя се облякла — а може би инспекторът би предпочел „разсъблякла“? — като турска танцьорка на кючек. Нейният спътник, за голямо нейно учудване, се впуснал в пиршеството с неподозирана енергия и изобретателност, като се бе маскирал с помощта на импровизирания гардероб в хотела като съвсем приличен арабски шейх. И то много успешно! Е, не бил и наполовина добър колкото Балард, разбира се. Има хора, които вземат тези неща съвсем насериозно като него например; той дошъл подготвен с необходимите дрехи и мазила и всичко останало. Доколкото Филипа можеше да си спомни, семейство Балард влезли няколко минути след останалите, но тя не бе наясно с много други неща, които се бяха случили през онази вечер. Бяха яли и пили, и танцували и без съмнение бе имало някои полупозволени целувки (да! от нейна страна също — съвсем малко) в полуосветената бална зала, а може би после и малко… Филипа трудно намираше точните думи за онова, което Морс считаше за случайно sub mensa събиране. Според нея Балард не бе се свестил докато не бяха обявили наградата за костюма му, като по-голямата част от времето дотогава бе прекарал, гледайки в очите (може би единственото, което е можело да се гледа!) на своята забулена с фередже партньорка или както и другояче да бъде наречена. За Филипа било пределно ясно, че тази вечер тя не е единствената участваща в извънбрачни авантюри.
Нещо друго? Не, според нея нямаше. Нали вече бе споменала, че Балард е вървял заедно с нея до пристройката? Да, разбира се. Едната му ръка била прехвърлена през нейното рамо, а другата през това на Хелън Смит: да, тя си спомня Хелън Смит; и я харесвала. Харесвала и нейният съпруг Джон — ако той наистина й бе такъв! За какво ставаше дума? Тя не знаеше какви са им отношенията и съвсем не я интересуваше! На следващия ден? На Нова година? Ужасно я боляла главата — но, всъщност, така й се падало; на закуска пила само кафе; пропуснала играта на търсене на съкровища; времето преди обяда прекарала в леглото; после с удоволствие яла печено говеждо; след обяда пак полегнала; едва късно следобед се заинтересувала от заниманията в хотела и играла пинг-понг с едно от младите момчета. Колкото и да е странно, тя с нетърпение очаквала представлението на пантомимата, докато… Не, този ден тя въобще не била виждала мистър Балард, поне не си спомняше; а, разбира се, съвсем сигурна бе, че не е видяла и мисис Балард…