— Все пак, не мога да разбера защо, сър.
— Ще разбереш. Вярвай!
Обаче Луис като че ли не бе изпълнен с вяра.
— Става прекалено сложно за мен, сър. Непрекъснато забравям кой се е маскирал и кой кого е искал да убие…
— „Кого“, Луис. Граматиката ви е лоша като на мис Джонстън.
— Вие сигурен ли сте, че той е убиецът? — Уилкинс?
— Този случай е приключен, синко! Остават още една-две дреболии…
— Възразявате ли, ако отново разгледаме едно-две неща?
— Не мога да обяснявам по-ясно, нали разбирате?
— Вие казвате, че Уилкинс е искал да изглежда, като че ли убийството е станало възможно най-късно. Но аз не виждам смисъл в това. Това не му осигурява алиби, нали? Искам да кажа, какво значение има дали Бауман е убит в седем часа или след полунощ? Уилкинс и Маргарет Бауман са били там през цялото време, не е ли така?
— Да! Но кой е казал, че имат алиби? Аз не съм споменавал за алиби. Само казвам, че Уилкинс е имал основание да се опитва да заблуди всички и да ги накара да повярват, че убийството е извършено след празненството. Това поне е очевидно, нали?
— Но ако за момент се върнем назад, не мислите ли, че в първоначалния план на Бауман — „План едно“, както вие го наричате — не би било по-смислено да се извърши убийството, тоест, да се убие Уилкинс, а след това по най-бързия начин да се изчезне от мястото? С малко повече късмет никой не би заподозрял семейна двойка от Чипинг Нортън — дори ако тялото е открито съвсем скоро след това.
Морс кимна, но бе очевидно недоволен.
— Съгласен съм с вас. Но все пак трябва да обясним, как е станало така, че Бауман е намерен облечен в съвсем същите дрехи, с които е бил Уилкинс по време на маскарада. Не разбирате ли това, Луис? Трябва да обясним фактите! А аз отказвам да повярвам, че някой е могъл да преоблече Бауман в тези одежди, след като е бил убит.
— Има и още нещо, сър. От доклада на Макс знаем, че убитият е ял някои от нещата, сервирани на празненството.
— Е, и?
— Ами — може ли да е само съвпадение, че той е ял същите неща?
— Не. Маргарет Бауман вероятно е знаела — трябва да е разбрала — какво е менюто, след което да е сготвила на съпруга си подобно ястие. След това за Уилкинс остава само да хапне малко от ястията…
— Но откъде е знаела Маргарет Бауман?
— Откъде, по дяволите, да знам, Луис? Но е станало, нали? Да не би да си измислям онзи проклет труп! Да не би да си измислям и всички онези хора в маскарадни костюми! Надявам се, че го осъзнавате?
— Не е необходимо да се ядосвате, сър!
— По дяволите, не съм сърдит! Ако някой състави подробен план за изтриване на едната страна на почти вечния триъгълник, нужно е да имаме подробно обяснение! Надявам се да разбирате това?
Луис кимна.
— Съгласен съм. Но нека още веднъж да повторя основния въпрос, сър — а след това ще го забравим. Притеснява ме това оставане след убийството: вероятно е било страхотно късане на нерви за двамата; било е прекалено сложно; и не на последно място рисковано. А това, което искам да кажа, е, че наистина не виждам смисъла. Те просто престояват в хотела цялата вечер и по което и време да е било извършено убийството, те нямат алиби…
— Ето, че пак започвате, Луис! За бога, престанете с това! Никой, по дяволите, няма алиби.
Двамата мъже помълчаха няколко минути.
— Още една чаша кафе, сър? — попита Луис.
— О! Съжалявам, Луис. Вие просто ми подрязахте крилете, това е всичко.
— Хванахме го, сър. Това е единственото важно нещо сега.
Морс кимна.
— И вие сте съвсем сигурен, че това е човекът?
— „Абсолютно“ е твърде силно казано, нали? — отвърна Морс.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Вторник, 7-ми януари, следобед
Алиби (същ.) — доказателство при обвинение в криминално престъпление, че лицето е било на друго място по време на деянието.
Щеше да мине около час преди разпита на Уилкинс да започне отново. Морс бе позвънил на Макс, но му бе казано, че ако той, Морс, продължава да доставя в лабораторията трупове престояли почти цяло денонощие, самият Макс няма да продължава да прави предполагаеми умозаключения: той е съдебен лекар, а не гадател. Луис се бе свързал с Хотел „Хауърд“ и бе установил, че наистина е имало едно телефонно обаждане — до неизвестен номер — от Пристройка 3 в Новогодишната вечер. Филипс се беше върнал от Дайъмънд Клоуз с почти очакваната новина, че Маргарет Бауман (ако въобще е била там) е изчезнала и сега той отново пое задълженията си в стаята за разпити, стоейки на вратата. Краката доста го наболяваха, очите му блуждаеха по предметите в полупразната стая: дървената маса с подпори, на която имаше две пластмасови чаши (сега празни) и един пепелник (бързо запълващ се); зад масата седеше русокосият свеж младеж, обвинен в ужасно убийство, който на Филипс се струваше доста по-спокоен, отколкото би трябвало да се очаква.