После като че ли моторите заглъхнаха.
А след това спряха съвсем.
И двама представители на охраната на летище Гетуик се качиха в самолета.
За мъжа до прозореца, до когото спряха двамата полицаи, нямаше особен смисъл да прави опити да избяга. Къде ли можеше да отиде?
„Боинг“-ът закъсня съвсем малко; пет минути след определеното за излитане време той се отдели от земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и се отправи към целта си. Много скоро на пътниците бе съобщено, че могат да разкопчаят предпазните си колани: всичко беше наред. А шест седалки зад освободеното място до прозореца една жена запали цигара и вдъхна дълбоко дима.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Сряда, 8-ми януари, следобед
Голата истина скрива най-добре лъжите, Тъй като голотата е най-добрата маска.
Морс седеше в канцеларията на груповия началник Бел на Сейнт Олдейтс в очакване на Луис, на когото се бе паднала честта да вземе показанията от човека, когото бяха арестували същия ден в дома му в югоизточен Оксфорд.
— Дяволски умно, ще знаете! — повтаряше Бел.
Морс кимна; той харесваше Бел — въпреки че не твърде много — и усети, че му се ще Луис да побърза със заниманието си.
— Добре изпипано все пак! — каза Бел. — Главният ще бъде доволен.
— Може и да ми даде ден-два почивка до края на десетилетието.
— Въпреки това, ние сме ви много признателни — нали го знаете?
— Да — каза почти искрено Морс.
В един и четвърт дойде еуфорично настроеният Луис, който остави на бюрото пред Морс четири страници с показания.
— Може би има някои езикови грешки тук-там, сър, но като цяло това е едно истинско литературно произведение; мисля, че ще се съгласите.
Морс взе показанията и прегледа последната страница:
по нормален начин, но бяхме затруднени и аз загубих работата си през ноември, а бях единственият в състава с жена и четири деца, за които да се грижа. Получавах социални помощи, но нещата се влошиха и тогава се появи това. Трябваше само да направя както той ми каза и не беше много трудно. Наистина нямах избор, тъй като силно се нуждаех от парите, не че исках да направя нещо, което е лошо. Знам какво се е случило, понеже го прочетох в „Оксфорд мейл“, но когато се съгласих, просто направих това, което ми казаха и тогава не знаех защо е всичко това. Много съжалявам за всичко. Моля да отбележите, че съм го казал, защото обичам жена си и децата си.
Продиктувано на сержант Луис, Отдел за разследване на криминални престъпления, Кидлингтън, от мистър Уинстън Грант, работник (безработен), живущ на Роуз Хил Гардънз 29, Роуз Хил, Оксфорд, 8 януари.
— Е, някоя и друга грешка — промърмори Морс.
— Тук ли да го държим? — попита Бел.
— Той си е ваш — каза Морс.
— А обвинението — официално?
— „Съучастничество в убийство“, предполагам — но аз не съм юрист.
— „Участие в убийство“, може би? — предложи Луис, който за последен път бе изглеждал тъй щастлив, когато по-голямата му дъщеря за пръв път съобщи, че е бременна.
Когато се върнаха в управлението в Кидлингтън, Морс седна на старото кресло от черна кожа, при което изглеждаше (поне за момента) спокойно отпуснат. Мъжът, арестуван на Гетуик преди около два часа, бе вече на път за Оксфорд и щеше да пристигне (както Морс научи) след около петнайсетина минути. Беше време да вкуси от удоволствието.