В средата на помещението Али паша, най-могъщият управител в Османската империя, лежеше по очи на молитвеното си килимче, проснато на студения каменен под. Пред него сред куп възглавници седеше великият Баба Шемими, посветил пашата в тайните на Ордена преди много години. Старецът бе пиримуганът, съвършеният Водач, на всички бекташи по света. Съсухреното лице на Баба, сбръчкано като изсъхнал плод, бе озарено от древна мъдрост, постигната през дългите години следване на Пътя. Говореше се, че Баба Шемими е над сто години.
Той седеше увит в дебелата си дреха сред куп възглавници и напомняше крехко, изсъхнало листо, долетяло сякаш от небето. Носеше древната Елифи Так, чалмата с дванайсет дипли, завещана на Ордена от самия Хаджи Бекташ Вели преди петстотин години. В лявата си ръка Баба държеше ритуалния жезъл от черничево дърво, увенчан с палихенк — свещения камък от дванайсет дяла. Дясната му ръка лежеше върху сведената глава на пашата.
Баба огледа стаята и всички коленичили в кръг на пода — генерал Вая, Мехмет ефенди, Василики, воините — шейхове и муриди на суфисткия Орден на бекташите. Тук бяха и техните домакини през последните седмици на малкия остров, няколко гръцки православни монаси, приятели на пашата и духовни наставници на Василики.
От едната страна бяха коленичили младият Каури и дъщерята на пашата, Хаидѐ. Тъкмо те донесоха злокобната вест, поради която самият Баба дойде на тази среща. Бяха свалили окаляните пътни наметки и както всички останали бяха изпълнили ритуалното измиване, преди да влязат в светилището и да застанат близо до светия старец.
Баба завърши благословията и вдигна ръка от главата на Али паша, който се изправи, поклони се ниско и целуна ръба на наметката на Баба. После застана до другите в кръга. Всички разбираха в колко тежка ситуация се намират. Следващите думи на Баба Шемими щяха да бъдат от изключително значение и присъстващите се напрегнаха да ги чуят.
— Nice sirlar vardir sirlardan içli. Съществуват много тайни и тайни в тайните — започна старецът.
Това беше познатото кредо на суфитите — истина, която трябваше да знае не само всеки шейх, но и всеки „муршид“4, да я помни при посвещението си, както и после, когато следва Пътя през „четирите порти“ на Съществуването.
Каури се питаше как някой може да мисли за някакви си тайни, когато турците всеки момент щяха да стъпят на острова. Крадешком хвърли поглед към Хаидѐ до него.
Сякаш прочел мислите на младежа, Баба се разсмя високо. Звукът бе остър и дрезгав. Всички в кръга вдигнаха изненадано поглед, но истинската изненада тепърва предстоеше — с известно усилие Баба опря черничевия жезъл сред възглавниците, надигна се и ловко се изправи на крака. Али паша скочи и посегна да подкрепи стария си учител, но бе отпратен с едно махване на ръката.
— Навярно се чудите защо става дума за тайни, когато неверници и вълци душат прага ни! — възкликна той. — Съществува само една-единствена тайна, за която трябва да говорим сега, миг преди зората да изгрее. Али паша я пази за нас дълги, дълги години и я опази добре. Точно тя е накарала пашата да дойде на този скалист остров. Заради тайната са дошли и вълците отвън. Мой дълг е да я споделя с вас и да ви обясня защо ние всички трябва да я защитаваме на всяка цена. До края на днешния ден всеки от нас ще бъде сполетян от различна съдба — някои ще се бият до смърт, други ще бъдат заловени от турците и ще ги постигне участ, по-лоша от смъртта. В тази стая има само един човек, който може да спаси нашата тайна. Благодарение на младия боец Каури момичето пристигна тъкмо навреме.
С усмивка Баба кимна към Хаидѐ, а останалите се обърнаха и впериха очи в нея. Гледаха я всички, освен майка й. Тя се бе взряла в Али паша, а на лицето й се четеше смесица от любов, тревога и страх.
— Длъжен съм да ви кажа нещо — продължи Баба Шемими. — Тайна, която се пази и се предава от поколение на поколение в продължение на векове. Аз съм последният от дълга редица водачи, посвещавали последователите си в тази тайна. Принуден съм сега да разкажа историята й ясно и с малко думи, но трябва да успея да я разкажа, преди да нахълтат убийците на султана. Всички вие трябва да проумеете стойността на това, за което се борим, както и да разберете защо е толкова важно да го опазим, дори с цената на живота си.
— Всички знаете онзи ред от хадисите5 на пророка Мохамед — продължи старецът, — всеизвестните думи, издълбани над входа на всяко светилище на бекташите, думи, приписвани на самия Аллах:
5
Хадис (араб.) — устно предание за пророка Мохамед. Колекциите от хадиси са важни за определяне на Суната, или ислямския начин на живот. — Б.пр.