Това била царица Екатерина II, императрица на цяла Русия, която познаваме под името Екатерина Велика.
През 1762 година Екатерина с помощта на любовника си Григорий Орлов чрез дворцов преврат свалила от престола съпруга си цар Петър III, бързо се присъединила към Орлов и братята му в Казанския събор и се обявила за императрица.
В чест на това събитие поръчала да й отлеят медальон със собственото й лице, изобразено с инсигниите като една друга девица — богиня Атина или Минерва. Възложила да се изработи и копие на иконата на казанската „Черна Богородица“. Украсата на иконата била инкрустирана със скъпоценни камъни. Направил я майсторът златар Яков Фролов и трябвало да бъде окачена над леглото на императрицата в Зимния дворец.
По онова време руската църква притежавала повече от една трета от всички земи в Русия, както и от всички крепостни селяни. Църквата гарантирала стабилната си подкрепа на плановете на Екатерина да прогони исляма от източните части на европейския континент и да обедини двете източноправославни църкви. Църквата активно помагала във финансирането на експедиции до непознати земи, колонизиране и военно дело. Григорий Шелихов, наречен Руския Колумб, основал първата руска колония в Аляска, както и търговска компания на полуостров Камчатка, картографирал подробно цяла Източна Русия, част от западните североамерикански земи и островите между Русия и Америка.
Руската империя започнала да налага нарастващите си претенции.
Екатерина планирала империята да бъде управлявана от внука й Александър, на когото самата тя била дала името на великия древен завоевател на Изтока.
След руско-турската война през 1768 г. Екатерина си осигурила една много важна отстъпка от страна на исляма, направила първата малка крачка отвъд прага на великата Османска империя: по договор Русия получила правото да защитава християнските поданици на Високата порта.
Скоро след това, при пълна секретност, новият фаворит на Екатерина, Григорий Потьомкин, й помогнал да нахвърли нов, зашеметяващ по своя размах план. Нарекли го „Гръцкия проект“. Той направо предвиждал възстановяване на цялата Византийска империя във вида, който имала, преди да бъде завладяна от исляма. Нея щял да управлява другият внук на Екатерина, когото тя кръстила на основателя на източната християнска църква — Константин.
За изпълнението на този план Потьомкин създал военна част от двеста гръцки студенти, която нарекли „Общество на вярващите чужденци“. Те трябвало да бъдат обучени в руско военно дело, за да се завърнат в родината си и впоследствие да застанат начело на усилията за освобождаване на Гърция от властта на османските турци. От тази група възникнала „Хетерия тон филикон“ — Обществото за извоюване на независимостта на Гърция, което с времето се превърна в основен елемент на делото, което ние подкрепяме днес тук.
Въоръжена със стратегия и с няколко пешки, внедрени отвъд вражеската линия, шахматните фигури на замислената от Екатерина игра били подредени за големия удар. Поне така смятала императрицата.
Втората руско-турска война започнала през 1787 година, само две години преди избухването на Великата френска революция, и се оказала още по-успешна от предишната — Потьомкин, в ролята си на главнокомандващ, постановил властта на Русия над по-голямата част от Черно море и завладял голямата турска крепост Исмаил.
Екатерина вече била готова да пусне в действие „Гръцкия проект“, да разчлени Османската империя и да завладее Константинопол, когато Потьомкин — не само главнокомандващ на армията, но и брилянтен военен стратег, а според някои и таен съпруг на императрицата — при завръщането си от подписването на един договор внезапно бил повален от загадъчна треска. Умрял като куче край пътя към град Николаев в Бесарабия, северно от Черно море.
Императорският двор в Санкт Петербург бил потопен в траур от тази вест, а Екатерина — погълната от скръб. Всичките й амбициозни планове спрели за неопределено време — положени в гроба заедно с разума, който не просто помогнал за тяхното зачеване, но и правел необходимото за реализирането им.
Точно в този момент в Зимния дворец от Франция пристигнала Елен дьо Рок, абатиса на Монглан, стара приятелка на императрицата. Със себе си донесла много важна фигура от шаха Монглан, принадлежал някога на Карл Велики. Абатисата носела може би най-могъщата от всички негови фигури — Черната царица.