— О, при нас е същото — каза Вартан. Тримата продължавахме да крачим през поляната, Кий все така доста пред нас. — Нашият национален химн също не е никак оптимистичен. В него се пее: „Украйна още не е загинала“.
После добави:
— Но много бих искал да погледнеш нещо друго, което поръчах да изплетат на гърба на пуловера ми.
Той се обърна, без да спира. Видях избродиран герб, също в синьо и жълто, а в средата му бе изобразен царствен тризъбец. Изглеждаше доста злокобно.
— Оръжията на Украйна — обясни Вартан. — Гербът е на Владимир, нашия светец покровител, но знакът на тризъбеца съществува още отпреди римско време. Всъщност тризъбец е носел индийският бог на огъня Агни. Той символизира въздигането от пепелта, вечния пламък, „още не сме загинали“ и така нататък…
— Смея ли да изтъкна — намеси се Кий и погледна през рамо, — че ако продължаваме да се бавим, скоро може да се случи така че наистина да загинем?
— Казах го само за да обясня защо съм облякъл този пуловер — заради мястото, към което сме се запътили сега — отвърна Вартан.
Кий го стрелна с язвителен поглед. После ускори ход. Вартан я последва.
— Ей, ей — повиках аз и побързах да ги настигна. — Нали не намеквате, че отиваме в Украйна?
Дори не бях сигурна къде точно се намира тази страна!
— Не ставай смешна — сопна се Кий през рамо.
Малко се успокоих от думите й, защото по принцип представата на Кий за обикновен ден беше да драпа с голи ръце нагоре по някой леден глетчер. Тя беше водачът в момента, а това означаваше, че можеше да сме се запътили за къде ли не. Но точно днес, ден, в който ме бяха отвличали два-три пъти от сутринта насам, вече нищо не беше в състояние да ме учуди.
— Не, не се тревожи — каза Вартан. Аз задъхано ги бях настигнала и той ме хвана за ръка. — И аз самият не съм съвсем сигурен къде отиваме.
— Тогава защо обясни пуловера си с „мястото, към което сме се запътили сега“? — попитах аз.
— Скоро всичко ще узнаем — озъби се отново Кий. — Но независимо къде отиваме, в случая фактът, че на гърдите ни се развява украинският флаг, си има съвсем различно обяснение.
— Всъщност облякох пуловера само заради теб — обърна се към мен Вартан, пренебрегвайки очевидно раздразнената Кий. — Реших, че ще ти хареса, след като си наполовина украинка.
Това пък какво означаваше?
— Кримският полуостров, мястото, където е роден баща ти, е част от Украйна. О, ето я най-после и колата.
Нашата кола беше единственото превозно средство, паркирано на изоставената, покрита с чакъл отбивка. Беше седан в ненабиващ се на очи сив цвят. Когато наближихме, Кий мълчаливо протегна ръка и Вартан й подаде ключовете. Тя му отвори една от задните врати. Той се пъхна на задната седалка, а аз забелязах, че там вече са натоварени няколко сака. Настаних се отпред и отпрашихме по пътя с Кий на шофьорското място.
Третокласните пътища из резервата бяха прашни и с много завои. Поемахме ту наляво, ту надясно, често нямаше и знаци, сочещи отбивките.
Кий криволичеше толкова бързо, че започнах сериозно да се тревожа. Надявах се да знае накъде кара.
В едно обаче бях абсолютно сигурна — в момента Кий беше много сърдита.
Защо ли? Детинска ревност към вниманието, което ми обръщаше Вартан, би прилягала повече на Сейдж Ливингстън.
Освен това, колкото и да беше привлекателен, Вартан Азов определено не беше от типа мъже, които допадаха на Кий. Това аз го знаех най-добре. Начинът, по който Вартан мислеше, беше по-скоро аналитичен, а приятелката ми предпочиташе хора по-тясно свързани с природата. В представите на Кий един истински мъж трябваше да може да различи серак67 от камък морена най-малко от сто крачки разстояние, както и да може да връзва поне шест-седем различни морски възела за секунди в пълен мрак и с ръкавици на ръцете. Трябваше също така да не тръгва на път без пълен алпинистки комплект от пикели, железни котки и катарами карабинери.
Тогава за какво беше цялото това цупене? Стиснатите зъби, напрежението зад волана? Виждах как Кий кипи от мълчаливо раздразнение. Но Вартан седеше на задната седалка и отлично можеше да чуе всичко, ако реша да поговоря с нея. Така че се налагаше да понапрегна малките си сиви клетки и да измисля какво да кажа, така че той да не разбере разговора ни.
Както обикновено, Кий ме изпревари.
— Две глави мислят по-добре от една — измърмори тя с ъгълчето на устата си. — От друга страна, три глави определено са твърде много.