— Мислех, че девизът ти винаги е бил „Колкото повече, толкова по-весело“.
— Не и днес — отвърна тя.
В края на краищата Кий беше накарала Вартан да измине целия този път през пустошта, за да ни вземе от резервата. Това означаваше ли, че сега иска да се отърве от него?
Огледах безлюдния пейзаж, осеян само с малки горички и без нито един телефон или дори бензиностанция, и се зачудих къде изобщо бихме могли да зарежем един нежелан руски гросмайстор по шах, който се е оказал пречка?
Кий отби до едни дървета, изключи двигателя и се обърна към задната седалка.
— Къде са? — попита тя Вартан.
Бях сигурна, че физиономията ми е не по-малко изненадана от неговата.
— Откъде ни наблюдават? — попита Кий още по-яростно. После добави: — Само не се опитвай да ме баламосваш, като се правиш на невеж имигрант! Сигурно знаеш, че си изкарвам хляба, като летя със самолет. — Сетне се обърна към мен. — Окей, хайде да си припомним всичко, искаш ли? — предложи тя гневно, подчертавайки яростта си, като свиваше пръсти един след друг, докато изброяваше: — Аз и ти бягаме от Вашингтон, само крачка пред раззинатите челюсти на някакви типове, които, както ти ме осведоми, са от Сикрет Сървис! Преобличаме се и слизаме от ферибота на място, което никой друг не може да открие! Минаваме през мочурище, после през гора, които преди това щателно са били претърсени от старейшините на племето пискатауей, следователно са съвсем безлюдни! Организирам кола да дойде да ни вземе, минавайки по маршрут, който никой непознат не би могъл да предвиди! Следиш ли мисълта ми? — Тя се извърна към Вартан и заби пръст в гърдите му.
— После цъфва този тип, който е прекосил цял километър открита тундра, накичен с неонови рекламни цветове, все едно се опитва да привлече вниманието на тълпата нощем на плажа Копа Кабана! — После повтори: — Къде са? На самолет? Делтапланер? Балон?
— Смяташ, че съм облякъл този пуловер, за да помогна на някого лесно да ме следи, така ли? — попита Вартан.
— Опитай се да ме убедиш в обратното — отвърна Кий и скръсти ръце. — Дано обяснението ти да е добро. Щото най-близката стоянка на таксита е на седем километра, пич.
Вартан я загледа втренчено за миг, сякаш бе загубил дар слово. Лицето му бе пламнало, но Кий не отстъпваше. Най-после Вартан се усмихна с някаква особена усмивка:
— Признавам си — каза той. — Исках да привлека нечие внимание.
— Чие? — попита Кий.
Вартан посочи към мен.
— Нейното — каза той.
Докато още смилахме думите му, той добави:
— Много съжалявам. Мисля, че вече обясних. Исках Александра да усети връзката между баща й и моята родина. Не се сетих, че трябва… да се прикриваме. Сега разбирам, че съм направил глупост. Никога не съм искал да поставям теб или Александра в опасност. Повярвайте ми, моля ви.
Кий затвори очи и поклати глава, сякаш искаше да каже, че за нищо на света не би могла да повярва в такава идиотщина.
Когато отвори очи отново, Вартан Азов си седеше на задната седалка без пуловер.
— Ако и занапред ни се случват такива недоразумения — каза Вартан, — това определено ще направи мисията ни още по-трудна, отколкото тя и без това е.
Кий продължаваше да шофира, а на Вартан му бяхме дали да облече друг пуловер на мястото на шарения. Думите му бяха казани много точно. Аз обаче усещах, че лично за мен един проблем определено е разрешен — вече нямаше да ми е трудно да си представям Вартан Азов гол до кръста.
Знаех как се нарича този феномен — „проклятието на пияницата“. Случва се, когато вече си обърнал доста чашки. Тогава някой ти казва, че трябва да се мъчиш да не си представяш, че виждаш лилав слон. После вече за нищо на света не можеш да разкараш въображаемото животно от съзнанието си, дори и никога да не си виждал лилав слон.
Като шахматистка обаче аз бях специалист по въпросите на паметта и възприятието. Знаех, че за разлика от въображаемите представи, ако човек дори и само веднъж види нещо в действителност — например позицията, на която някоя фигура се е задържала в продължение на две секунди в средата на партията, или пък мускулите на Вартан Азов, — то този образ ще остане завинаги съхранен в съзнанието. Веднъж видян, образът е неизтриваем, независимо колко се стараеш да го прогониш.
Направо ми се искаше да се сритам за това, че съм такава глупачка.