През вековете Крим е имал много и различни господари. През Средните векове бил владение на Златната орда на Чингиз хан, после пък на османските турци. До XV век Крим се превърнал в най-големия черноморски роботърговски център. Никога не е бил в руски ръце до деня, в който Потьомкин го завладял по заповед на Екатерина Велика по време на руско-турските войни. После, в средата на XIX век, през Кримската война бил отнет от руснаците, които все още се мъчели да обезвредят Османската империя, но всъщност воювали едновременно срещу Англия и Франция — всички тези страни участвали във „Великата игра“, както я наричали тогава. През следващия XX век Крим бил окупиран и обезлюдяван от най-различни сили по време на двете световни войни. Това продължило до 1954 година, когато Хрушчов, главният секретар на СССР, поставил Крим под управлението на Украйна. Това решение създава проблеми до днес.
Украинците никога няма да забравят глада, на който ги подложил Сталин през трийсетте години на XX век, няма да забравят милионите мъртъвци, няма да забравят и как диктаторът подложил на унищожение стотици хиляди кримски татари, наследници на Чингиз, изселвайки ги наведнъж към земите на Узбекистан. Украинците мразят Русия, докато на болшинството руснаци, живеещи в Крим, не им допада идеята, че са част от Украйна.
Но никой не обичал арменците. Те са сред първите народи, приели християнството още от времената на Евсевий Кесарийски68 — техните древни църкви все още могат да се видят по протежение на черноморския бряг, — но едновременно с това оставали чужди на всички други обитатели на района. После често влизали в съюз с руснаците или гърците за борба срещу османските турци, което довело до множеството кланета над арменците през последните сто години. По време на такива чистки никой не се обявявал в тяхна защита, независимо че били християни — нито руската, нито гръцката, нито римската църква. Това принудило арменците да напуснат района на Крим.
Всъщност това бягство, тази диаспора — думата произхожда от гръцки и означава „разпръскване на семената“, — започнала още в прастари времена и изиграла ключова роля за разказа, който излагам сега. Впоследствие този факт от древната история се оказал много ценен за Тарас Петросян, а и не само за него. Ще обясня за какво става дума.
Народът мини е сред най-древните култури, обитавали обширното Арменско плато в продължение на хиляди години. Занимавали се с търговия. Тези планински земи се спускат на север към Черно море, а на юг — към месопотамските равнини. През годините мините лесно се премествали в тази посока, спускали се по течението на реките Тигър и Ефрат, достигали Сърцето на Вавилон, шумерските земи и Багдад.
Трима от „новите“ императори завладели части от широкото Арменско плато и го поделили помежду си — това били руският цар, турският султан и иранският шах. Границите им се срещали в центъра на платото, където на височина от 5100 метра се издига вулкан от обсидианови скали — планината Арарат. Истинското й име е Koh-i-Noh — Планината на Ной. Нарича се така, защото някога, след оттеглянето на водите от потопа, на върха й спрял Ноевият ковчег. Свещено място в сърцето на древния свят, кръстопът на пътниците от изток и запад, от север и юг.
Тарас Петросян отлично знаел тази история. Освен това проумял, че едно могъщо наследство от древността може да бъде пробудено за живот и в модерния свят да придобие още по-голямо значение.
През 1980 г. Тарас Петросян бил над трийсетгодишен, красив, интелигентен и амбициозен. В същата година Михаил Горбачов поел властта в Съветския съюз и чрез всеобхватния размах на своите гласност и перестройка дал на всички глътка свеж въздух. Тази политика скоро щяла да се превърне в мощен порив, който да отвее подобно на сухи листа гнилите и рушащи се структури на старото Политбюро, заедно с неясните им идеи и изхабени планове.
СССР се сринал в прахта, но все още не съществувала друга организация, която да го замести.
В този вакуум напред пристъпили онези, които имали вече собствени планове. Тези хора или били отлично поставени професионално, или били вече въоръжени с капитали, придобити по нечестен път и с твърдото решение да ги реализират. Гангстери и черноборсаджии предлагали „предварително заплатена охрана“, обеднели правителствени администратори и банкрутирали учени продавали търговски тайни и оръжейни планове, а през 1992 г. чеченската мафия нанесла последния майсторски удар, като отмъкнала с измама повече от 325 милиона долара от Националната руска банка.
68
Евсевий Кесарийски (263–339) — наричан баща на църковната история. Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. — Б.пр.