— Ще се съглася да сторите това, дори ще ви помогна с всички средства — уверил я Гален Марч. — Но първо трябва да чуете и останалата част от историята, която съм дошъл да ви разкажа. Обещахте ми.
Татяна Соларина, продължил Гален, от десетилетия чакала удобна възможност да се свърже с отдавна загубения си син. Всъщност чакала още от момента, в който приключила предишната партия, от времето, когато Мини — както Лили вече ни разказа — просто напуснала дъската и оставила фигурите заедно с торбата, в която били пъхнати, в ръцете на Кат.
Вече било възможно да бъде започната нова партия, но Татяна знаела, че за да привлече сина си гросмайстор в Русия и на всяка цена да го вкара отново в Играта, й е необходима сложна стратегия. Търсела начин да се срещне не само със Соларин, но и със съпругата му Кат — новата Черна царица. Всичко трябвало да бъде внимателно планирано.
Татяна получила своята възможност едва след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. По това време вече се било случило и още едно събитие, което майката на Соларин едва ли е допускала: дъщерята на Александър Соларин, малката Александра, била пораснала и се превърнала в стабилен претендент за гросмайсторска титла в шаха. Ако Татяна успеела да примами малката в Русия, то баща й със сигурност би дошъл с нея.
Гален Марч се заклел на Татяна да й помага с каквото може в тази й мисия — в определен смисъл Татяна била предопределена да извърши онова, което била намислила. Но имало и по-сериозна причина.
Татяна била новата Бяла царица.
— И Татяна е баба на Александра, така ли? — попита смаяно Вартан.
Кий едва успя да кимне и десертът ни пристигна.
След като сервираха, келнерите взеха картата на Кий да уредят сметката и изчезнаха, а приятелката ми задълба с лъжичка в суфлето и се накани да отговори на Вартан.
Аз обаче също имах няколко въпроса.
— Как е възможно Татяна да е Бялата царица, когато Гален каза, че Бялата царица си ти, а и ти самата се съгласи с това? Кой изобщо е този тип Гален? Нима ми казваш, че той десет години е помагал тайно на майка ми, а аз дори не съм разбрала? Моля те, обясни.
— Досега съм имала съвсем малко време да поговоря с Гален и да измъкна някаква информация от него — отвърна Кий. — Изглежда, той е таен играч от много дълго време. Всичко си дойде на мястото, когато съпоставих неговата история и онова, което майка ти ми разказа. Но нека да довърша за Ню Йорк. Гален разкрил всички тези факти на майка ти и тя веднага разбрала, че ти, нейната малка дъщеря, навярно също си в опасност. Разбрала и кой точно представлява заплаха за теб и това съвсем не била собствената ти баба, скъпа. Разбрала и откъде ще дойде опасността. Някой усилено закупувал все повече и повече земя до наследствения ви дом в Четирите ъгъла…
— Ботаническият клуб — възкликнах аз, а Кий кимна.
Е, сега вече доста въпроси си намериха отговор.
Защо се бяхме преместили в Колорадо?
Защо майка ми е убедила Ним да купи съседното ранчо на името на Гален?
Защо партито за рождения ден с всичките му странни гости е трябвало да се проведе точно там, в хижата?
Какво е било самото значение на партито?
Шахматната дъска е ключът.
Господи.
— Розмари Ливингстън наистина е била Бялата царица, но е предала собствения си отбор в стремежа си към лично отмъщение. Уредила е да прострелят татко в Загорск, когато узнала, че Белият отбор се кани да установи контакт с него в Русия. Искала да отмъсти на майка ми за смъртта на баща си Ал-Марад. После трябва някак си… да са я уволнили от поста и на нейно място е застанала Татяна. А сега пък Бялата царица си ти. Но Розмари все още не го знае. Значи затова тя и приятелчетата й толкова се постараха да узнаят дали аз не съм новата Бяла царица!
Кий се усмихна доволно:
— Сега вече схващаш картинката, приятелко — каза тя, — но има още много неща, които трябва да научиш за играчите. Ето например Гален. Нали питаш за него? Оказва се следното. През 50-те години Татяна е арестувана от съветската власт. Изпращат я в лагер, а малкият й син Александър е настанен в сиропиталище от баба си, никога неостаряващата Мини Ренселаас. Съпругът на Татяна, гъркът, заедно с другия им син, Ладислаус, успяват да избягат и да се доберат до Америка, носейки със себе си няколко от шахматните фигури. Гален е човекът, който пръв открил къде била пратена Татяна. Пак той убедил Мини, че руснаците няма да я освободят, освен ако не им бъде направено предложение, което да не могат да отхвърлят. Мини им дала рисунката на шахматната дъска, която в момента е у нас, в замяна на свободата на Татяна. Но тъй като част от Татяниното семейство изчезнало заедно с няколко фигури, било ясно, че самата Татяна никога няма да бъде в безопасност в Русия — трябвало да се скрие на действително безопасно място. Гален й дал Черната царица, тази, която ти си видяла в Загорск, а после скрил самата Татяна на място, където никой не би се сетил да я търси. С изключение на краткото си пътуване до Загорск с Черната царица тя не напуснала скривалището си в продължение на повече от петдесет години.