— Имаме ли друг избор? — попитах.
Вартан сви рамене и поклати глава примирено.
— В такъв случай би ли изпълнила последното желание на един мъж, осъден да умре утре? — попита той с тон, в който нямаше и следа от ирония.
— Последно желание ли? — отвърнах.
Сърцето ми се разтупка. Какво би могъл да пожелае Вартан? Ако е онова, което на мен ми се въртеше из главата, то беше невъзможно, не и с Кий, която спеше през една врата, а и шахматистът отлично знаеше, че утре всички трябваше да сме във форма да излетим в зори.
Вартан измъкна бутилката бренди и една малка чашка, която подозрително приличаше на онези, от които бяхме пили в ресторанта. Хвана ги с една ръка, с другата ме стисна за лакътя и ме поведе към банята.
— Установих, че съм завладян — обясни той — от внезапното желание да науча нещо повече за поведението на топлината в условия на повишено налягане. Ако пуснем душа да потече известно време… Как мислиш, колко горещо може да стане тук?
Вартан затвори вратата на банята и се облегна на нея. Наля едно питие, сръбна от него, подаде ми чашата, а бутилката остави на пода. После, без да сваля очи от мен, се пресегна и пусна душа. Аз бях загубила дар слово.
Почти.
— Доста горещо може да стане — съгласих се аз. — Сигурен ли си, че точно тази вечер държиш да научиш повече за изгарянето на калориите? Искам да кажа, след като утре ни чака толкова важна задача?
— Смятам, че двамата с теб вече сме схванали правилата на Играта доста добре — отвърна Вартан и се наведе към мен. — Изглежда, в нея няма нищо по-важно от това да разбираш същинските характеристики на огъня. Струва ми се, че с теб трябва да си ги изясним напълно.
Той опря пръст в ръба на чашата в ръката ми, после докосна устните ми. Усетих как брендито ме парна. После Вартан притисна устните си до моите и аз отново почувствах как през мен протича поток топлина. Банята вече се пълнеше с кълба пара.
Вартан не откъсваше очи от мен. Не се усмихваше.
— Струва ми се, че достигнахме температура, подходяща за експеримента, с който трябва да се заемем — рече той. — Но да не забравяме, че когато става дума за алхимия, точното преценяване на времето е разковничето към успеха.
Той ме притегли към себе си и отново ме целуна. Усещах топлината през гащеризона, но не за дълго. Вартан разкопча ципа и съблече полиестерната грейка от мен. После се зае с останалите ми дрехи. Когато започна сам да се съблича, сърцето ми биеше така лудо, че ми се стори, че ще припадна от прилив на кръв. Да си призная, въпросната кръв не прииждаше точно към мозъка ми.
— Искам да ти покажа нещо наистина красиво — отбеляза Вартан, вече съвсем гол.
Божичко.
Заведе ме до огледалната стена на банята, избърса с длан запотеното от парата, застана зад гърба ми и посочи отражението ми. Докато парата отново започна да поглъща образите ни, погледнах в очите на Вартан, които се взираха в мен от огледалото.
Господи, желаех го. Не можех да мисля за нищо друго.
— Ти наистина си красив — едва успях да изрека.
Той се засмя.
— Говорех за теб, Екси — каза той. — Исках поне за миг да се видиш така, както те виждам аз.
Гледахме как образите ни потъват в парата. После Вартан ме обърна с лице към себе си.
— Каквото и да се случи между нас тази вечер — каза той, — дори и двамата да се изгорим лошо, бъди сигурна в едно: аз определено ще следвам предвечните закони. Ще ги следвам така, както са написани.
Шок и ужас
„Тук отново трябва да очертаем границата между три различни неща… военната сила, държавата и волята на врага. Военната сила трябва да бъде унищожена… Държавата трябва да бъде завладяна… Но дори когато тези две неща са извършени, Войната не може да се счита за приключила, докато волята на врага не бъде покорена.“
„Войната срещу пустинните номади никога не може да бъде пренесена на тяхна територия. Техният отговор на всяка превъзхождаща ги сила е разпръскване и партизанска тактика. Една армия може да им навреди точно толкова, колкото юмрукът може да навреди на възглавницата.“
71
Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц (1792–1831) — пруски генерал и военен теоретик. Известен е най-вече със своя военен трактат „За войната“. — Б.пр.