Баща ми ни гледаше, докато приближавахме, прекосявайки палубата. От десет метра разстояние виждах колко е отслабнал, виждах силните, ясни черти на лицето му и челюстта, очертана на фона на тъмната яка на якето. Наближихме и аз видях посивялата му разрошена коса, която, макар да падаше на челото, не можеше да скрие белега от раната.
Застанахме пред тях и сребристозелените очи на татко се спряха върху мен.
Заплаках.
Баща ми разтвори обятията си и аз се отпуснах в тях, без да продумам и дума.
— Екси — промълви той така, сякаш току-що си бе спомнил нещо жизненоважно, което до момента му бе убягвало. — Екси, Екси, Екси.
Ако се намираш на Чукотския полуостров, разделящ Чукотско от Берингово море, и погледнеш на запад отвъд Беринговия проток, ще видиш, че само на хвърлей разстояние се намират добрите стари Съединени американски щати.
Нашият траулер се бе отправил на изследователска мисия. С него пътуваха чукотски морски биолози, загрижени за спадащата популация от корморани по северните и източните брегове на полуострова. Ние просто пътувахме с тях. Татяна щеше да се върне заедно с камчатските вулканолози обратно при шаманите чукчи, след като станеше ясно, че ние и нашият завързан за кораба самолет сме откарани до място, откъдето да излетим, без никой да ни забележи. Кий обясни, че когато отново навлезем на американска територия, ще спрем да заредим в град Коцебу, Аляска, и после ще се отправим обратно към Анкоридж.
Бързо се мръкваше по това време на годината. Бяхме насядали на палубата около един мангал, който познатите на Кий ни бяха дали. Пиехме квас, печахме картофи и малки парчета мариновано еленово месо на шиш, заровени сред въглените — нормално за тази част от света меню. Баща ми ме бе прегърнал здраво през раменете. От време на време ме поглеждаше, за да се увери, че все още съм край него — сякаш се боеше, че ще отлетя в нощното небе като птичка.
Великолепната ми баба Татяна изглеждаше едновременно екзотична и неостаряваща с високите си скули и сребристоруса коса, искряща на огъня. Тя говореше развален английски с тежък руски акцент, така че Вартан предложи да превежда. Тя ни разказа онова, което всички отдавна копнеехме да научим:
— Бях арестувана в Крим една нощ през есента на 1953 година и откарана с кораб до лагера. Не можете да си представите какво беше — мнозина умираха на тези кораби, лишени от храна, вода и топлина. Ако ме бяха транспортирали през зимата, сигурно щях да замръзна, подобно на хиляди други затворници. Принудителният тежък труд в системата на лагерите пък бе убил милиони. Не знам колко дълго бях в лагера. Ядяхме помия, пиехме мръсна вода, строяхме пътища през замръзналата земя, ръцете ни бяха изранени и кървяха. Това трая може би по-малко от една година. Извадих късмет, откупиха бягството ми. После късметът ми се оказа още по-голям. Намерих убежище сред камчатските и корякските племена в Далечния север, макар те често да бяха избивани, когато се разбираше, че крият политически затворници като мен. В определен момент племената им почти бяха изтребени. Бяха останали предимно жени — чукчи шамани. Те спасиха живота на Саша. Мъжът, който организира и моето, и неговото спасение, нарича себе си Гален Марч.
Вартан преведе думите й докрай и попита:
— Как така „нарича себе си“?
— Ако името се транскрибира според галското произношение — обясних аз, — ще се види, че Гален Марч не е име, а анаграма на Карл Велики.
После се обърнах към Татяна:
— Не разбирам. Как е възможно същият този човек да е помогнал ти да се спасиш преди повече от петдесет години? Аз съм виждала Гален Марч, той е не повече от трийсетгодишен.
Вартан преведе.
Татяна се обърна към мен и каза на разваления си английски:
— Не, той е много по-стар. Името му не е нито Карл Велики, нито Гален Марч. Ще ви дам нещо, което ще… Как се казва… Ще обясни всичко.
Тя бръкна в дълбините на кожената си дреха и измъкна малък пакет. Подаде го на Вартан и му направи знак с ръка да го даде на мен.
— Той написа това за теб, за следващата Черна царица, и…
Усетих как ръката на татко се стегна около раменете ми. Той почти трепереше, когато прекъсна майка си:
— Какво искаш да кажеш?