Татяна поклати глава и заговори бързо на Вартан на някакъв непознат език, навярно украински. След миг той кимна и се обърна към нас с изражение, което не успях да разгадая.
— Екси, Татяна настоява да ти кажа — започна Вартан, — че е важно всички ние да прочетем написаното от Гален Марч точно сега, в този момент, а най-важно е да го чуем аз и ти. Тя казва, че засега Гален Марч е Белият цар, но не за дълго, по всичко изглежда, че той се надява аз да заема неговото място. Но най-важна от всичко е причината, поради която той иска да се оттегли. Той не може да завърши мисията, твърди Татяна. Само аз и ти можем да го сторим.
Вартан ни загледа, изглеждаше доста объркан. После обърна поглед към баща ми:
— Може би това няма да значи нещо за вас, господине, поне не и докато паметта ви не се възстанови напълно — каза Вартан. — Но майка ви, Татяна, твърди, че човекът, наречен Гален Марч, е всъщност ваш прародител. Той е син на Мини Ренселаас, на монахинята на име Мирей. Истинското му име е Шарло дьо Реми.
— Майка ти сигурно е знаела това през цялото време — каза Кий. — Това е причината, поради която се е доверила напълно на Гален още от първата им среща. Затова се е съгласила да се върне в Четирите ъгъла, както и да използва помощта на Гален, ако се наложи. А това се е наложило, особено като е станало ясно, че баща ти започва да си спомня някои неща. Щеше да стане страшно опасно за всички ни, ако някой, когото добре познаваме, се бе докопал до него преди нас. Майка ти е решила, че трябва да използва Гален като буфер, и го е повикала в Колорадо, по същата причина е забъркала в Играта и мен, и Вартан. Ето защо майка ти е решила да не дава никаква информация нито на теб, нито на чичо ти, нито на Лили Рад относно плановете си до последния възможен момент. Чичо ти и Лили са били сред играчите при последната партия, а тази, която играем сега, е чисто нова. Освен това и тримата сте шахматисти и обичате рисковете, точно както и баща ти, така че Кат сигурно се е страхувала някой от вас да не обърка нещата така, че това да се отрази на останалите. Затова се е заела сама с цялата организация. Корава жена е тя, скъпа.
Мътните го взели, помислих аз.
Решихме, че ще е по-лесно аз и Вартан първи да прочетем написаното от Гален Марч, а после, ако стане нужда, да го разкажем на останалите. Така че когато двамата останахме сами на светлината на мангала, отворихме пакета и зачетохме историята на Шарло дьо Реми.
Нямах още седем години, когато пристигнах от Египет в Лондон с моя учител Шахин, отгледал ме от бебе и който беше за мен не просто баща, а едновременно и баща, и майка. Беше предсказано, че аз съм този, който ще разгадае тайната на шаха Монглан, и майка ми Мирей сляпо вярваше в това. По онова време Играта бе завладяла напълно живота й, всъщност бе го завладяла още преди моето раждане. Играта също бе отнела живота на най-близката й приятелка — братовчедка й Валентин.
Двамата с Шахин пристигнахме в Лондон и узнахме, че по време на нашето отсъствие майка ми е прекарала месеци в Париж заедно с баща ми и е получила от него седем фигури от шаха, отнети от тогавашния Бял отбор. Баща ми обещал да й осигури още фигури, стига да успее да се сдобие с тях.
Узнахме още, че точно преди нашето завръщане майка ми е родила малко момиченце, моя сестричка, плод на срещата й с баща ми. Нарекла я Шарлот. След четири години Шарлот се превърна в красиво здраво дете, а мама, аз и Шахин се потяхме над трудовете на Исак Нютон в помещенията в Кеймбридж, които някога самият той обитавал: стаи с изглед към градините, от които се набавяли продукти за кухните на университета. Там направих едно откритие. Установих, че тайната, над която се бяха блъскали толкова умове през вековете, е нещо повече от възможност за трансформиране на металите от един в друг — тя криеше мистерията на безсмъртието. Тя водеше към Al-Iksir, както я наричаха арабите, към еликсира на вечния живот. Но все още не знаех всичко.
Бях на десет години, а Шарлот — на четири, когато за първи път срещнахме баща ни, Шарл-Морис Талейран, при минералните бани в Бурбон д’Арчимбо. Майка ми, решена да прекрати веднъж завинаги Играта, погубила живота й, ни бе взела със себе си, за да ни използва като аргумент да изтръгне от баща ни обещание да й осигури още фигури.
След онази вечер на баните отново срещнах баща си чак след двайсет години. Той убеди майка ми да му даде малката Шарлот, за да може да я отгледа като свое дете. Майка се съгласи, но все още не можеше да се раздели с мен. Той е пророкът, чието идване е предсказано, казваше тя. Родил се е пред очите на Бялата богиня в пустинята. Той ще разгадае тайната на шаха Монглан.