За последното се оказа права.
В продължение на двайсет години ние с нея се трудихме — първо в Лондон, после и в Гренобъл, но дълго, много дълго време не можехме да направим и крачка отвъд моето първоначално откритие относно това какво всъщност представлява тайната на шаха. Тогава всички вярвахме, че съм прав, че вече сме узнали същността на тайната.
В Гренобъл се намираше Академи Дофине — институтът, чийто основател бе самият Жан-Батист Фурие, автор на „Аналитична теория на топлината“. Аз и Шахин бяхме прекарали много време с Фурие, докато пребивавахме в Египет по време на Наполеоновата кампания. Тогава бях дете, а кампанията завърши с това, че от Египет в Европа бе донесен Розетският камък. Неговото дешифриране отне толкова време, колкото ни отнемаше на нас с майка разгадаването на шаха Монглан. Двете мистерии щяха скоро да се окажат свързани по много неочакван начин.
До 1822 година Фурие бе станал вече известен с великите си трудове, описващи множество научни открития, водещи началото си от Египет. Той лично бе осигурил финансово следването в гренобълската академия на един млад човек, който бе изключително вещ в древните езици и когото ние много добре опознахме. Името у бе Жан-Франсоа Шамполион76.
На 14 септември 1822 година Жан-Франсоа прелетя през улиците на Гренобъл до кантората на брат си Жак-Жозеф и изкрещя: „Свързах ги!“ След двайсетгодишен труд, започнат почти от детството му, Жан-Франсоа бе първият, който успя да разшифрова тайната на Розетския камък. Ключът към разкриването й се криел в една-единствена дума: Thoth77.
Майка ми бе много развълнувана. Известно бе, че Тот е велик египетски бог, когото гърците сравняват с бог Хермес, а римляните — с Меркурий, бащата на алхимията. Самата египетска земя от много векове се наричаше Ал-Хем. Всички, в това число и Фурие, бяхме сигурни, че Жан-Франсоа е открил нещо повече от простото транскрибиране на египетските йероглифи. Смятахме, че е открил ключа към всички древни тайни. Една от тях — шах Монглан — майка ми държеше в собствените си ръце.
Аз самият чувствах, че се намираме на ръба на велико откритие, в което щях да играя точно тази роля, за която майка ми смяташе, че съм роден. Но колкото и да опитвах, все още не можех да се докосна до него.
По настояване на майка ми оставих Фурие и Шамполион да напредват по своето велико научно откритие, а мама и Шахин — по разгадаването на тайната на шаха Монглан. Аз самият се оттеглих сам в пустинята, за да търся древните надписи, изписани върху още по-древните скали около мястото, на което се бях родил. Майка ми бе твърдо убедена, че единственият начин да се сложи край на Играта веднъж завинаги е единият от двата отбора да се добере до възможно най-много фигури и с тяхна помощ да подреди мозайката на тайната, да създаде течност по така сглобената формула и да я изпие.
Но се оказа, че майка ми страшно греши.
Тази грешка разруши живота й.
Както и моя.
Когато двамата с Вартан стигнахме до това място на ръкописа, шахматистът сложи длан върху ръката, с която държах листовете.
— Хайде да продължим след малко — каза той меко. — Смятам, че и аз, и ти вече знаем какво е било онова, което е разрушило живота му, както и този на майка му. Знаем и защо е било толкова важно за него да извърши всичко онова, което е успял, както и защо е трябвало да напише това точно за нас.
Погледнах в дълбоките тъмни очи на Вартан, в които проблясваха червени искри, отразени от горящите въглени. Знаех, че е прав.
— Написал го е, защото е още жив — казах аз.
Вартан кимна бавно и добави:
— А онази, която е обичал, е вече мъртва.
Град от огън
„При свършека си светът ще бъде съден чрез огън и всички онези неща, които Бог създал от нищото, чрез огъня ще бъдат превърнати на пепел, а от тази пепел Фениксът ще се въздигне нов и млад…
След опустошителните пламъци ще бъдат създадени ново небе и нова земя, а новият човек ще бъде по-благороден в славата си.“
„Даде на Ной Бог знак със дъгата, Следващия път — пламък, днес край на водата!“
„За да получиш пламък, известно време трябва да удряш два камъка един в друг.“
76
Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832) — велик френски историк, ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат за основател на египтологията. Той първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика. — Б.пр.
77
Тот — едно от най-важните божества на древноегипетския пантеон, изобразява се като човек с глава на ибис или на бабуин. Смятал се е за език на бога Ра — тоест за бог преводач. — Б.пр.
78
Джеймс Артър Болдуин (1924–1987) — известен американски прозаик, драматург, публицист и обществен деятел от африкански произход, борец за правата на цветнокожите в САЩ наравно с доктор Мартин Лутър Кинг-младши. — Б.пр.