Пътят към блестящия град на хълма, който наричах свой дом, бе наистина дълъг, но славен.
Първо, Кий както обикновено предвидливо бе уредила (с помощта на Лили, назначена за шофьор на експедицията) нашето семейство да се събере за първи път след толкова години на някое по-усамотено място от езерото Худ. За целта послужи една отдалечена малка самолетна база недалеч от друго езеро, северно от Анкоридж, съвсем близо до града. На това място хората не знаеха изобщо какво е това „Астън Мартин“ от ограничена серия, така че тук той изобщо не привличаше внимание. Но така и не разбрах как майка ми и Лили бяха докарали тая кола чак от Уайоминг през километри и километри пресечен терен.
— Нека позная — обърнах се аз към Лили. — Ти и майка сте карали на смени по магистрала „Олкън“ денонощно, без да спирате, и сте пеели „И денем, и нощем“. Как, за бога, стигнахте дотук?
— Следвахме обичайната ми практика — отвърна леля и потри палец във връхчетата на останалите си пръсти с идеален маникюр, изобразявайки познатия на всички култури по света знак за „суха пара“. — Разбира се, след като проучих маршрута, веднага ми стана ясно, че ще предпочетем специалните фериботи за прекарване на частни коли. Дойдохме по вода.
В този миг над всички легна тишина, защото Вартан помогна на татко да слезе от самолета и Александър Соларин погледна съпругата си за първи път след десет години. Дори госпожица За-за мълчеше.
Разбира се, всички сме наясно как е станало така, че сме се появили на белия свят: един сперматозоид потанцувал с една яйцеклетка. Някои смятат, че Бог дава искрата, с която процесът да започне, други гледат на него от биохимична гледна точка. Но онова, което се разигра пред очите ни, бе нещо съвсем, ама съвсем различно и всички го разбрахме. Вече бях благодарна на Вартан, задето ме накара да се изправя пред онова замъглено от парата огледало и да се погледна през неговите очи. Сега, докато наблюдавах как родителите ми се гледат един друг за първи път след десет години раздяла, осъзнах, че всъщност ставам свидетелка на начина, по който съм се появила на света.
Откъдето и да го погледнеш, пред погледите ни се разигра истинско чудо.
Татко зарови пръсти в косата на майка, устните им се срещнаха, телата им се сляха, сякаш се разтопиха едно в друго. Наблюдавахме ги мълчаливо дълго време.
Кий, застанала до мен, прошепна:
— Изчели са всичките предвечни закони. — После помълча замислено и добави: — Като гледам обаче, май те са ги написали.
Аз също усетих, че очите ми се пълнят със сълзи. Ако това се превърнеше в някакъв навик, трябваше да почна да си нося кърпички.
Майка и татко продължаваха да се прегръщат, но татко бавно протегна ръка към нас с Кий.
— Мисля, че иска и ти да отидеш — обади се Лили.
Аз приближих нерешително, а баща ми обви с ръка раменете ми, майка направи същото и тримата останахме притиснати силно-силно един в друг. Тъкмо щях да се притесня, че това става вече сладникаво, когато татко каза нещо, което се бе опитвал да ми обясни по време на целия ни полет насам:
— Аз съм виновен за всичко, Александра. Вече го разбирам. Тогава беше първият и единствен път, в който не се вслушах в съвета на Кат. Искам обаче да знаеш, че не го направих за теб. Направих го за себе си.
Макар да говореше на мен, той не сваляше очи от лицето на майка.
— Когато дойдох в Америка и разбрах, че ще трябва да пожертвам едното от двете неща, които обичах на света, заради другото — да изоставя шаха и да живея живота, който исках да имам с Кат, — ми беше много трудно. Твърде трудно. Но когато узнах, че дъщеря ми може да играе, че иска да играе…
Той обърна сребристозелените си очи към мен. Моите очи са същите, осъзнах аз.
— Вече знаех, че ти, моята дъщеря Екси, ще бъдеш мой заместник — каза татко. — По някакъв начин се превърнах в един от ония родители, които насилствено бутат децата си напред… Как им викаха?
— Майки зад кулисите — обади се мама и леко се засмя, за да пречупи малко славянския страх. После сложи длан на челото на татко, отметна назад косата му и откри тъмновиолетовия белег, който никога нямаше да изчезне от живота и на трима ни.
— Мисля, че вече си изкупил греха си. — После се обърна към мен: — След като баща ти спря да те хипнотизира, не искам аз да започвам да го правя, но все още съществува една друга Игра, която трябва да обсъдим. Боя се, че това трябва да стане без миг отлагане. Разполагах с малко време да установя колко от цялата история всъщност ти е известно. Но нали въпреки всичко успя да дешифрираш до едно съобщенията, които ти бях оставила? Особено първото.