— Каквато и да е тази техника — отвърна Вартан с широка усмивка, — май е най-добре да я обясниш и на мен. За първи път в живота си губя игра с усещането, че така и не разбрах откъде ме връхлетя загубата.
— И аз не видях откъде ми дойде този ход — признах си. — А когато загубих от теб онази игра в Москва, пак се случи нещо подобно, с тази разлика, че тогава беше пристъп на шахматна слепота. Не исках да я коментирам с никого, но не ми се случваше за пръв път.
— Екси, чуй ме — Вартан заобиколи масата и хвана ръцете ми, — всеки шахматист знае, че слепотата е нещо, което се случва на всеки, навсякъде, по всяко време. И всеки път обвиняваш себе си. Но е страхотна грешка да си мислиш, че тя е някакво проклятие, изпратено от боговете специално за теб. Всъщност в тези случаи играчът сам напуска играта, без дори да го разбере. Сега — продължи той — искам внимателно да погледнеш тази дъска. Това, което току-що стори, беше много силен ход и той не беше случаен. Може би не беше и плод на някаква премислена стратегия, признавам. Всъщност никога преди не съм виждал подобен ход. Приличаше на тактика, обхващаща всички фронтове, нещо като взривяващ се шрапнел, чиито парчета се разхвърчават във всички посоки. Свари ме напълно неподготвен — той замълча, за да се убеди, че внимавам. После продължи: — Така ти победи.
— Само дето не си спомням как… — започнах аз.
— Продължавай да мислиш — отвърна Вартан. — Искам да седнеш сега тук и да изучаваш играта толкова дълго, колкото е необходимо, докато възстановиш всеки ход и осъзнаеш как стигна до финала на партията. Иначе ще стане като с падането от кон: ако веднага не се качиш пак обратно, вече ще се страхуваш да яздиш.
Отдавна се страхувах да „яздя“, десет години в мен се бяха трупали страх и вина: още от Загорск, а може би и отпреди това. Но знаех, че Вартан е прав за едно: така и щях да си останала паднала в прахта зад препускащия кон, ако не проумеех механизма.
Вартан се усмихна и целуна върха на носа ми.
— Аз ще приготвя вечеря — каза той. — Кажи ми, когато стигнеш до отговора. Не искам да те отвличам от тази задача за дешифриране в такъв ключов за теб момент. Обещавам ти обаче, че когато разрешиш загадката, те чака прекрасна награда. Един гросмайстор ще спи в едно легло с теб и ще ти прави прекрасни неща цяла нощ.
Беше минал половината път до кухнята, когато се обърна и добави:
— Имаш легло, нали?
Вартан прехвърли страниците, на които бях описала цялата ни партия, докато поглъщаше спагетите, които бе приготвил за нас в моята отчайващо празна кухня. Не се оплака нито веднъж, дори от собственото си готвене.
Наблюдавах лицето му от отсрещната страна на масата. От време на време кимаше с глава. Веднъж или два пъти се разсмя високо. Най-после вдигна очи.
— Твоят баща е някакъв самороден талант — отбеляза той. — Уверявам те, че не е научил нито една от тези идеи, които ти току-що упражни върху мен, по време на дългото си затворничество в Двореца на пионерите. Тези блиц техники си ги усвоила от него, нали? Приличат на нещо, изобретено сякаш от самия Филидор81, само че приложено върху всички фигури, не само върху пешките. — След кратко мълчание добави: — Защо никога преди не си играла така? А, да, твоята слепота… — После ме погледна сепнато, сякаш току-що бе получил откровение. — Може би пък и двамата сме били слепи досега…
— Слепи за какво? — попитах.
— Къде е картичката, която Татяна ти е дала в Загорск?
Измъкнах я от джоба на панталона си, подадох му я, а той я обърна няколко пъти, за да я огледа и от двете страни. После се втренчи в мен:
— Свързах ги! — каза той, подобно на Шамполион, когато открил ключа към разгадаването на египетските йероглифи. — Разбира ли? Ето защо тук пише „Пази се от пожара“: фениксът е пожарът, вечността, за която спомена майка ти — вечно повтарящите се смърт и ново възраждане от пепелта. Жар-птица обаче не умира никога, нито в пламъци, нито се превръща в пепел, нищо не може да й навреди. Вълшебните й пера дават вечна светлина. Мисля, че това е свободата, за която говореше майка ти. И изборът. Това обяснява и всичко, което тя е открила за самия шах Монглан, обяснява и защо нито Мирей, нито Гален са могли да стигнат до неговия истински смисъл, нито пък майка ти е могла да го стори, докато им е помагала. Те вече са изпили еликсира, каквито и причини да са имали да сторят това. Те са използвали шаха за свои собствени користни цели, но не и за целта, която е вложил в него създателят му.
81
Филидор, Франсоа-Андре Деникен (1726–1795) — един от най-силните шахматисти през втората половина на XVIII в. Побеждавал с лекота всичките си противници, написал книга за шахмата и оставил теоретични изследвания за играта, които имат стойност и в наши дни. — Б.пр.