— Освен може би тази тук — посочих аз една нарисувана звездичка.
Пръстът на Вартан проследи правата, започваща от тези числа, за да види за коя фигура се отнасят.
Правата го доведе до Черната царица.
Вартан обърна листчето. От обратната страна бе нарисувана карта на едно място, което ми се стори твърде познато, а най-долу на страницата се мъдреше стрелка, обърната на север, която сякаш казваше „Започни оттук“. Сърцето ми биеше оглушително. Стиснах Вартан за лакътя.
— Искаш да ми кажеш, че познаваш това място, така ли? — попита той.
— Намира се тук, във Вашингтон — отвърнах и преглътнах тежко. — Като имам предвид с коя фигура са свързани числата, изглежда картата сочи мястото, на което мама е скрила истинската Черна царица! Тя явно е във Вашингтон!
Един познат глас се обади от другия край на стаята:
— Не можах да не дочуя последните ти думи, скъпа моя.
Косъмчетата на врата ми настръхнаха!
Вартан подскочи, здраво стиснал в ръка рисунката.
— Кой, за бога, е този? — изсъска той.
За мой ужас и страх до отворената врата се бе изправил моят шеф, Родолфо Бужарон.
— Хайде, хайде — каза той, — моля ви, седнете си спокойно. Не исках да ви стряскам, още повече, изглежда, тъкмо сте приключили с вечерята.
Той прекоси стаята и протегна ръка на Вартан.
— Казвам се Бужарон — каза той. — Александра работи при мен.
Вартан крадешком пусна изрисуваното листче в скута ми, стана и се здрависа с Родо.
— Вартан Азов — представи се той. — Приятел на Александра от детинство.
— Сигурен съм, че към днешна дата вече сте нещо много повече от приятели — отвърна Родо. — Подслушах ви, както вероятно се досещате. Не исках да се меся в личния ви разговор. Но, Александра, скъпа, боя се, че последния път, когато беше тук, ти просто заряза мобилния си телефон сред възглавниците на дивана. Гален, аз и сътрудниците ни го използвахме, за да следим онези, които влизаха тук да търсят разни неща в твое отсъствие. Нали разбираш, само майка ти знаеше къде е скрила тази рисунка списък на скривалищата, а и явно го е доверила единствено на теб. Но с поведението си през последните няколко дни… Влизаш, излизаш и изобщо подскачаш насам-натам като топка и всички ние преценихме, че е най-добре да не отслабваме наблюдението, особено в трудни времена като днешните. Сигурен съм, че ще се съгласите с мен.
Той приближи, бръкна сред възглавниците и измъкна оттам мобилния ми телефон, който Ним бе оставил тук последния път. После отвори прозореца и го хвърли в канала долу.
За втори път ме хващаха чрез мобилния ми телефон. Какво, за бога, не беше наред с мен? Прилоша ми, като си помислих, че целият ни разговор с Вартан е бил подслушан, при това с всички интимни подробности.
Реших, че би било тъпо да започна със „Списък ли? Какъв списък?“, затова промених тактиката.
— Кои сте тези „вие“? И кои са „сътрудниците“?
— Хората ми от Euskal Herria — обясни Родо, седна зад масата и ни кимна да сторим същото. — Те обичат да се маскират с барети и червени шалове и да се преструват на баски. Но както става ясно, опитните дервиши могат да танцуват Jota доста добре, стига да поискат.
Родо измъкна от единия си джоб плоска бутилка, а от другия — няколко малки чашки.
— Баска вишновка — обяви той и кимна на Вартан. — Ще ви хареса.
Напълни чашите и ни подаде по една.
Нямах нищо против да пийна нещо в този момент. Вишновката беше прекрасна, със силен аромат на горчив плод. Опари гърлото ми като втечнен пламък.
— Баската бригада всъщност са дервиши, така ли? — попитах, макар че бях почнала да схващам положението.
— Суфитите чакаха много дълго, още от времето на Ал-Джабир — започна Родо. — Моите хора в Пиренеите си сътрудничат с тях вече повече от хиляда и двеста години. Помниш ли надписа над кухнята ми, баската математика? 3 + 4 = 1… Събрани, тези числа дават цифрата осем. Това е Игра, която майка ти добре познава. В онзи момент преди десет години, когато Гален й каза истината за смъртта на баща ти и с това причини разкола в Белия отбор, Кат дойде право при мен.