Не можех да сваля очи от грамадния гоблен. На фона зад фигурите бяха изобразени цъфнали цветя, пред тях бе красивата Богиня на огъня, обкичена с чудновати скъпоценности — точно като фигура от шаха Монглан. Как бе свързана тя с него? Двамата й придружители много приличаха на ангели. Мъжът отляво държеше в ръка някакъв свитък, а жената отдясно — книга, върху която бе изписана дума на гръцки. Даровете, които Хестия раздаваше на херувимчетата, приличаха на малки венчета. Вътре в тях също имаше изписани думи.
Сякаш прочел мислите ми, Вартан преведе:
— Венчетата представляват даровете на огъня — благословиите на Хестия: богатство, радост, слава, изобилие, достойнство, напредък. Около посветеното на нея огнище — пританеум, са се провеждали всички общи празници — освен всичко друго, тя е покровителка и на готвачите! По време на Панатенаите — най-важния общонароден празник в град Атина — хората обикаляли из целия полис с факли, запалени от пританеума, вярвали, че свещеният пламък ще обнови града, ще го подмлади. Чакай, чакай… Изглежда, Хестия е свързана и с бог Хермес. Като богиня на огнището тя представлява вътрешната власт, силата на всеки град, на гражданите му. Хермес е бог на пътуванията, на странниците, на номадите, на движението на всяко богатство от ръка на ръка.
Вартан вдигна поглед към мен.
— Тя е квадратът, а той — кръгът. Материя и дух.
— Освен това — напомних аз — в записките си Гален твърди, че Хермес — който в Древния Египет е носел името Тот — е древногръцкият бог на алхимията.
— А Хестия е самият огън — отвърна Вартан, — източникът на всяка трансформация, случваща се при алхимичния процес, независимо къде се провежда той. Всеки детайл в този гоблен символизира нещо. Струва ми се обаче, че майка ти би избрала символи, които имат специално значение в твоите очи.
— Прав си — отговорих аз. — Ключът към скривалището, което мама е отбелязала на картата, трябва да е изобразен някъде на този гоблен.
Но ако се предполагаше, че избраните от майка ми символи трябва да имат значение само за мен, защо Родо каза, че се досеща къде отиваме ние с Вартан? Разглеждах съсредоточено гоблена и напрягах съзнанието си, опитвах се да мисля едновременно за всичко, което бяхме научили през последната седмица за Огъня и за начина, по който е бил тъй важен за Ал-Джабир — човека, създал преди хиляда и двеста години един шахматен комплект, в който закодирал древната мъдрост на всички времена. Ако използваш този шах за собствена изгода, той се превръща в опасност за теб и близките ти, но ако го разглеждаш като част от много по-голям замисъл, свързан с благополучието на човечеството, той се превръща в благо за всички.
Хестия на гоблена се взираше право в мен. Очите й имаха странен синьо-зелен цвят и изобщо не ми се струваха египетски. Погледът им сякаш проникваше в самата ми душа. Сякаш богинята ми задаваше някакъв важен въпрос, вместо да ми даде отговор, за което всъщност бях дошла при нея. За миг се заслушах.
И тогава разбрах.
Шахматната дъска е ключът.
Каквото посееш, това ще пожънеш.
Сграбчих Вартан за ръката.
— Да вървим — решително заявих аз.
Двамата напуснахме сградата.
— Какво става? — прошепна шахматистът зад гърба ми, докато се опитваше да следва бързите ми крачки.
Отведох го обратно до грамадните порти на входа на парка. На влизане бях забелязала, че от тях започва тясна пътечка, настлана в каменни плочи, която изчезваше сред чимширов лабиринт. Намерих я и повлякох Вартан след себе си сред чимширите по пътечката, която всъщност обикаляше целия периметър на парка. Знаех, че освен нас на километри няма жива душа, но все пак изчаках да се уверя, че сме се отдалечили достатъчно от всички възможности да бъдем подслушани. Тогава се обърнах към спътника си:
— Вартан, ключовите въпроси за нашето търсене не са къде или какво? Важният въпрос е как.
— Как? — попита той с объркана физиономия.
— Гобленът с Хестия не ти ли напомня нещо? — попитах. — Искам да кажа, композицията му не ти ли се струва позната?
Вартан се взря за пореден път в малката снимка в брошурата.
— Фигурите, заобиколили богинята, са осем — заключи той и вдигна очи към мен.
— Мисли за шахматната дъска — настоях аз. — Не за нарисуваната от абатисата, нито за онази в моя апартамент, а специално за последната, която намерихме — за третата. Какво би станало, ако поставим мъничката шахматна дъска, която нося сега в раницата, онази, нарисуваната от майка ми, точно в средата на онзи гоблен? В скута на Хестия? — Вартан продължаваше да ме гледа неразбиращо, така че добавих: — Смятам, че майка ми или е преместила фигурите, или още от самото начало ги е заровила на места, които са свързани с избродираното на гоблена. Колко групички от прави линии имаме на нашата карта? Шест. Колко херувимчета — или каквото и да са там — са избродирани при богинята? Шест. Колко са даровете, които Хестия раздава? Пак шест.