На частното парти за рождения ден на майка ми в Четирите ъгъла.
На срещата с Лили и Вартан в Денвър.
В хотел „Четирите сезона“ във Вашингтон с Ним, Родо и Гален.
Изведнъж си спомних забележката, която бе подхвърлила тогава за моите отношения с майка ми: изглежда сме грешали.
Сега осъзнах, че тази куха модна поза винаги бе отвличала вниманието ни от истинската роля на Сейдж. Осъзнах и каква бе тази истинска роля, предопределена още от раждането й.
— Значи ти самата си Сейдж Ливингстън.
Тя се усмихна студено, а едната й вежда се вдигна, одобрявайки моята прозорливост.
Вартан ме стрелна с кос поглед.
Обърнах се към него и обясних:
— Искам да кажа, че тя самата е Камъкът на Мъдростта и Живота83. В записките си Шарло го нарича философски камък — стрит на прах, той представлява еликсирът на живота. Това има предвид Сейдж, като казва, че е избрана още от раждането си — още тогава е решено тя да стане Бяла царица след майка си. След като са организирали покушението срещу баща ми и са сложили ръка върху Черната царица, родителите на Сейдж са сметнали, че са възстановили контрола си върху Белия отбор и върху цялата Игра. Всъщност, без те да разберат, някой друг вече е държал юздите на събитията. Ливиннгстънови не са знаели нищо за Гален и Татяна, нито пък че вторият ти баща не е работел за Белите. Освен това така и не са осъзнали същинската цел, за чието постигане е бил създаден шахът Монглан.
Сейдж издаде съвсем не женствен хъркащ звук, който рязко ме върна към действителността. Забелязах, че е стиснала здраво пистолета, а дулото му е насочено към една част от тялото ми, която предпочитах да продължава да бие.
— Същинската цел на шаха Монглан е властта — каза Сейдж. — Никога не е имал друга цел. Наивно е да се вярва в обратното, независимо от приказките на всички онези глупаци, на които си повярвала. Може и да не умея да играя шах толкова добре, колкото вас двамата, но отлично знам какво говоря. В края на краищата аз съм закърмена с истинската, неограничената власт, власт, каквато вие не сте и сънували, и нямам никакво намерение да се отказвам от нея…
И така нататък, и така нататък.
Докато Сейдж гневно продължаваше да развива теориите си за това как е била отгледана в лоното на истинската власт, аз започвах да се тревожа все повече и повече. Усещах колко напрегнат е и Вартан. И на двамата ни беше съвсем ясно, че госпожица Философски камък е загубила и малкото здрав разум, който навярно някога е притежавала. Затова пък изобщо не ни хрумваше нито как бихме могли да я спрем, нито дори как просто да прекъснем тирадата й.
За пореден път се доказваше правилото, че за пристрастените към властта дори близостта на този нещастен шах беше равносилна на сериозен пристъп на мегаломания. Сейдж определено се беше нагълтала с мегаломански идеи, преди да дойде на срещата си с нас.
Освен това постепенно осъзнах, че е само въпрос на време Сейдж да спре да се чуди дали дърпането на спусъка няма да й развали маникюра. Разбрах, че се налага да се махнем оттук, при това бързо. А картата с координатите трябваше да остане у нас.
Но как?
Хвърлих поглед към Вартан. Очите му бяха приковани върху Сейдж и той, изглежда, премисляше същото, което и аз. Дори и да успеехме да я надвием, надали щяхме да се справим с наемниците й отвън само с помощта на малкия револвер със седефена дръжка. Трябваше да измисля нещо. Не бях сигурна, че ще мога да пробия през потока приказки за значението на властта и да се опитам да я вразумя, но всеки опит си струваше.
— Сейдж — прекъснах я аз, — дори да допуснем, че успееш да събереш всички шахматни фигури, какво ще правиш с тях? Нали се сещаш, че не си единствената, която ги търси. Къде ще отидеш? Къде ще се скриеш?
За миг тя застина, явно при градежа на въздушните си замъци не бе мислила толкова напред във времето. Щях да добавя още някой аргумент, но в този момент телефонът на бюрото до вратата зазвъня. Пистолетът на Сейдж продължаваше да сочи към мен, а тя самата отстъпи няколко крачки сред масите, за да обхване с поглед цялата зала.
83
Wise Living Stone. Малкото име на героинята Сейдж (Sage) на английски е синоним на „мъдър“ (Wise); „living“ (на български: жив, живеещ) е първата част от фамилното й име, а втората част се изписва като „stone“ (на български „камък“), макар че се произнася и транскрибира като [-стън]. Така че „Камък на Мъдростта и Живота“ е буквалният превод на цялото име „Сейдж Ливингстън“. — Б.пр.