В този момент долових звук, който ми прозвуча много познато, макар че ми бяха нужни още няколко мига да се досетя какво точно представлява.
Беше съскането на ролкови кънки върху каменен под.
Сред масите се появи грамаден меден супник. Онзи, който го носеше, го бе хванал като щит и се носеше на ролковите си кънки право към Сейдж. Съдът беше с диаметър поне деветдесет сантиметра. Блъсна се в Сейдж, събори я като кегла за боулинг и на пода се образува кълбо от преплетени дълги крака и виолетови боксьорски шорти, а пистолетът отхвърча настрани.
Вартан и аз се хвърлихме към човешката купчина, а вратата на залата се отвори с трясък и вътре нахлу вихър от бели панталони, червени пояси и черни барети. Пред всички се носеше Родо с развяна конска опашка, стиснал в ръка мобилен телефон, следван от Еремон.
Като видя, че всичко вече е наред, Родо се усмихна с облекчение, а Еремон елегантно измъкна Леда от супника на пода. Неколцина от баската бригада изправиха Сейдж на крака, размотаха поясите си и вързаха ръцете и краката й. Тя продължаваше да се гърчи, загубила всякакво достойнство в гнева си и все така бърбореща нещо, но мъжете я извлякоха през вратата.
Подадох на Еремон чашата с вино, на чието дъно лежеше диамантената гривна. Той поклати глава и я изля през прозореца право в канала долу.
Родо вече обясняваше:
— Лебеда идвала на работа и забелязала в беседка в Кий Парк група хора, които й се сторили познати. Това била госпожица Ливингстън, която онзи ден идва при мен в къщата на чичо ти да ме кара да й помогна да те намери, придружавана от охранителите, които пазеха „Суталде“ онази вечер, когато се проведе галавечерята. Сторило й се подозрително, че всички те се навъртат толкова близо край дома ти, така че веднага се обади на мен и Еремон по телефона. На нас също ни се стори подозрително. После вие двамата сте пристигнали в ресторанта. По това време Леда била в мазето и приготвяла пещите за тази вечер, а ние двамата вече сме пътували насам. Чула обаче, че още някой се качил и влязъл в тази зала, така че се промъкнала до вратата, надникнала и видяла, че сте в опасност. После отново ми звънна по мобилния и ни осведоми, че приятелката ти е насочила пистолет към вас, а биячите са се нагласили отвън пред ресторанта. Уговорихме се аз и Еремон да обезвредим мъжете отвън, а когато приключим с тях, да позвъня по телефона тук. Това бе сигнал Леда да влезе и да отвлече вниманието на госпожица Ливингстън, така че да не ви застреля, преди двамата с Еремон да сме дошли.
— Леда се справи чудесно — съгласих се аз и я прегърнах за благодарност. — Влезе точно навреме. Сейдж се изнервяше, така че очаквах всеки момент да дръпне спусъка. Но как обезоръжихте онези типове отвън?
— Получиха по няколко баски ритника, които не очакваха — намеси се Еремон. — Предадохме ги на правителствената служба за сигурност, която ще ги обвини в незаконно притежание на оръжие на територията на столицата и за това, че са се представяли за агенти от Сикрет Сървис.
— Ами Сейдж Ливингстън? — попита Вартан. — Тя изглежда направо луда. А целта й е точно противоположна на нашата. Какво ще се случи на човек като нея — възпитан така, че да ликвидира всичко по пътя си?
— Препоръчвам дълъг престой в някой феминистки лесбийски център за духовно възпитание в някоя особено отдалечена част на Баските Пиренеи — обади се Леда. — Как мислите, дали можем да го уредим?
— Сигурен съм, че ще успеем — отвърна Родо. — Но всички ние познаваме човек, който би желал специално да се погрижи за нея. Дори са двама души и ако помислите, ще се сетите кого имам предвид. Каквото посееш, такова ще пожънеш. А сега сериозно. Знаете комбинацията на сейфа ми. Когато приключите работа с всички тези материали тук, не ги оставяйте да се търкалят по масите, както се е случвало преди.
Той ми намигна.
После излезе, раздавайки наляво и надясно заповеди на баски език.
Еремон беше коленичил и цъкаше с език при вида на обелените колена на Леда и синините от падането. После се изправи, обгърна с ръка раменете й и пожела да я придружи до сутерена, за да й „помогне с тежките пънове за огнищата“. Помислих си, че все още има надежда между двамата да се случи някоя алхимична реакция.
Двамата с Вартан се върнахме на местата си до прозореца. Навън залязващото слънце вече докосваше покривите на сградите на отсрещната страна на реката. Заехме се да приберем ценните и тъй опасни предмети от масата.