— Каква е комбинацията на сейфа? — попита шахматистът.
— Баска математика — отвърнах аз.
Знаех, че Родо няма никакъв сейф, но пък има пощенска кутия в пощата отсреща, точно каквато имах и аз. Той току-що ми бе намекнал, че най-доброто, което бихме могли да сторим в момента, е да разкараме всичко намерено от ресторанта, да го пуснем по пощата до поискване, както сме правили и преди, а после да му мислим.
Тъкмо щях да пъхна „Книгата на равновесието“ в цилиндричния контейнер, когато Вартан ме хвана за ръката. Погледна ме сериозно с тъмновиолетовите си очи.
— Знаеш ли, помислих, че тя наистина ще те убие.
— Едва ли наистина искаше да го стори — отвърнах аз. — Но се уплаших да не би да дръпне спусъка, без да иска. Напълно беше откачила от това, че в един ден е загубила и богатството, и връзките си, и достъпа си до властта — всичко, което е мислела, че иска от живота.
— Мислела, че иска? — каза Вартан. — На мен ми звучеше като напълно сигурна.
Поклатих глава. Струваше ми се, че най-после съм схванала истинското послание.
— Но кой е онзи, който искал „да се погрижи“ за нея? Кого имаше предвид Бужарон? — попита Вартан. — Сейдж е била възпитана така, че да гледа на себе си като на богиня. Не бих могъл да си представя някой, който ще иска да си има работа с такъв човек.
— Няма нужда да си представяме — обясних аз. — Знам кого имаше предвид Родо. Майка ми и леля Лили. Те ще помогнат на Сейдж.
Вартан се втренчи в мен.
— Защо? — попита.
— Мама наистина е убила бащата на Розмари Ливингстън, нищо че е било при самозащита или при опит да защити живота на Лили. Розмари пък беше сигурна, че е убила моя баща — око за око. Излиза, че Сейдж е възпитана така, че в определен момент да влезе в ролята на „проследяваща ракета“, да открие врага и да го унищожи. Или да се самоунищожи. Тя почти стори това тук, в тази зала.
— Това може и да обяснява защо майка ти би поискала да помогне на Сейдж — така би могла да изкупи вината си — продължи Вартан. — Ами Лили Рад? Тя дори не е знаела за връзката на майка ти с Ливингстънови.
— Виж — обясних аз, — Лили знаеше, че нейният собствен баща беше Черен цар, а майка й — Бяла царица. Това е и причината животът й да бъде опропастен. Разбира от опит какво е да бъдеш пешка в собственото си семейство.
Моята майка ме спаси от тази участ.
Играта.
Вече знаех как точно трябва да постъпя.
— „Книгата на равновесието“ и тайната, която Ал-Джабир е скрил в шаха Монглан, чакат вече хиляда и двеста години да се появи някой, който да ги разгадае. Мисля, че наша е задачата да го сторим. Дошло е време това да се случи.
Стояхме пред огромните прозорци с изглед към канала, облени от фламинговорозовия пламък на залеза. Вартан застана зад мен и ме прегърна. Аз отворих книгата, която още държах в ръка. Вартан гледаше през рамото ми, докато прелиствах мухлясалите страници. Най-после погледът ми падна върху нарисувана схема: девет квадратчета, подредени три по три. Във всяко беше написана по една цифра. Изглеждаха ми много познати.
4 9 2
3 5 7
8 1 6
— Какво пише тук отдолу? — попитах Вартан.
Той преведе:
— Тук е изобразен най-древният от всички магически квадрати. Той е съществувал преди хиляда години в Индия, както и във Вавилон, създаден от халдейските прорицатели. — Замълча и продължи: — Това, изглежда, са думи на някой средновековен коментатор на книгата, а не на самия Ал-Джабир. — Сетне продължи да чете: — В Китай този квадрат представял осемте провинции на империята и самия император, застанал в средата. Квадратът бил свещен, защото всяко число имало точно определено езотерично значение. Сборът от числата от всяка вертикала, хоризонтала и диагонал винаги е равен на 15. А сборът на числата, от които е съставена цифрата 15, пък е равен на 6.
— Шест, шест, шест — казах аз и се обърнах да погледна Вартан.
Той ме пусна от прегръдката си, застана до мен и двамата се приближихме до прозореца, където продължихме да четем:
— Ал-Джабир ибн Хайам, бащата на ислямската алхимия, бил онзи, който в своята „Книга на равновесието“ обновил квадрата, настоявайки на неговото качество да представя „правилните пропорции“, които от своя страна водят до постигане на баланса. Събрани, числата от четирите квадратчета в югозападния ъгъл на големия квадрат дават цифрата 17, а подредени образуват редицата 1:3:5:8 или идеалното питагорейско съотношение, върху което — според Джабир — „се крепи всичко съществуващо на света“. Останалите числа от магическия квадрат — 4, 9, 2, 7, 6-събрани дават числото 28, което е равно на броя на „домовете“ или фазите на луната, както и на броя на буквите в арабската азбука. Тези две цифри са най-важни за Ал-Джабир. Сборът от числата, които съставят цифрата 17, е равен на 8 — езотеричния път, който позволява съществуването на по-големия „Магически квадрат на Меркурий“, в който малките квадратчета са подредени в съотношение 8X8. 28 на брой пък са квадратите, образуващи най-външната рамка на шахматната дъска — така наречения екзотеричен или външен път.