— Шахматната дъска е ключът — напомних аз. — Точно както каза майка ми.
Вартан кимна.
— Това не е всичко — продължи той. — Ал-Джабир открива, че символ на цялата древна мъдрост е Меркурий. Меркурий едновременно представлява астрономическия знак за „горе“ и алхимичния знак за „долу“. Той съдържа и трите най-важни магически знака, припознати едновременно и в астрономията, и в алхимията: кръгът, който представлява слънцето; полумесецът — луната на духа; и кръстът или знакът „плюс“, представящ четирите аспекта на материята: четирите посоки на света, четирите ъгъла, четирите елемента — огън, вода, земя, въздух или горещо, студено, мокро, сухо…
— Събери всичко това заедно — казах аз, — и ще получиш баската математика: четири плюс три е равно на едно. Квадратът на материята плюс триъгълника на духа е равно на Едно. Единството. Не беше ли това първият от даровете на Хестия, които тя раздаваше на онзи гоблен?
— Първият дар беше богатство — поправи ме Вартан.
— Богатство — повторих аз. — Точно като „Общността Вирджиния“84. Богатството или общото благо означава цялост, здраве, завършеност. Общото благо е свещено. То води до Единство. „С цел създаване на идеален единен Съюз“85.
Това е, което са искали и Джордж Вашингтон, и Том Джеферсън, и Бен Франклин — брак между небето и земята, между безкрайните небеса и вълнуващите се нивя от нашия химн. Тази идея е вградил и Ал-Джабир в шаха на Тарик’ат. Това е просветлението, което всички тези умове са търсили, това е Новият град на хълма. Целта е не да притежаваш власт, а да създаваш равновесие.
— Това ли имаше предвид, когато спомена, че знаеш какво е посланието? Когато каза, че важните въпроси не са кога и къде, а как? — попита Вартан.
— Да — потвърдих аз. — Тук не е скрито нещо материално, което, завладяно веднъж, ти позволява да създаваш ядрени оръжия, дава ти власт над другите или пък вечен живот. Ал-Джабир е вградил в шаха един процес. Затова и шахът Монглан всъщност се нарича шахът на Тарик’ат — Ключът към тайния Път. Това са предвечните закони — те са нашите километрични камъни, които ни сочат точно къде е нашият таен път. Знаели са го суфитите, знаят го и сибирските шамани, и индианците пискатауей — знаят го и ни го казаха. Ако съберем всички фигури и следваме предвечните закони, всичко е възможно за нас. Можем сами да стъпим на пътя към доброто, можем да посочим този път и на целия свят. Пътят към радостта и просветлението. Родителите ми са рискували живота си, за да спасят шаха, и той да може да бъде използван за своята истинска висока цел.
Докато говорех, Вартан бе взел книгата от ръцете ми и я бе сложил настрани. После отново ме прегърна.
— За себе си ще кажа само едно, Екси — каза той. — Ако онова, което търсим, е истината, то истината за мен е, че ще постъпвам винаги така, както ти смяташ за правилно. Истината е, че те обичам.
— И аз те обичам — отвърнах.
В онзи момент — макар да бях сигурна, че с Вартан ще намерим всички фигури — изобщо не ме интересуваше към какво се стремят съперниците ни, не ме интересуваше нито Играта, нито каква цена бяха заплатили за нея хората от миналото, нито какво благо можехме да извлечем ние от нея в бъдеще. Не ме интересуваше какви роли са отредени за мен и Вартан — Бял цар, Черна царица… Нямаше значение как щяха да ни наричат, защото знаех, че аз и Вартан сме истината. Ние бяхме алхимичната женитба, към която са се стремили толкова хора през последните хиляда и двеста години, без да могат да я видят, когато се е изправяла пред очите им.
Ние въплъщавахме предвечните закони.
За първи път през живота си почувствах, че въжетата, които ме бяха държали стегната през всичките тези години, са прерязани и аз мога да се нося в небето като птица.
84
Непреводима игра на думи. На английски думите „богатство“ (wealth) и „общност“ в смисъла й на „хора, събрани заедно, с цел по-добър живот“ (commonwealth) имат един и същ корен. — Б.пр.