До този момент шахматната слепота бе сполитала Екси само веднъж. Соларин обаче знаеше, че момиченцето не може да си позволи да допусне подобна грешка за втори път. Днес това просто не биваше да се случва.
Малко преди Енорийския съвет баща и дъщеря неочаквано се натъкнаха на човешка стена: дълга редица от жени и старици в овехтели горни дрехи чакаха на опашка в снега поредната безкрайна църковна служба в костницата на всеизвестния „Троицки събор“ — черквата на самия Сергий, посветена на Светата Троица, в която днес се пазеха мощите на светеца. Петдесет-шейсет жени, очевидно много бедни, се кръстеха ревностно по типичния за православието начин, сякаш завладени от общ религиозен екстаз, впили погледи в иконата на Христос Спасител на външната стена на черквата.
Стенещите и молещи се в снега жени бяха препятствие, точно толкова непробиваемо, колкото и редиците на охранителите по покривите. С навиците си от съветско време, жените отказаха да отстъпят или да пропуснат някого да мине през групата им.
Соларин ускори крачка, за да заобиколи жените, а над главите им и точно до Енорийския съвет и Съкровищницата, закъдето се бяха запътили с Екси, зърна Музея по изкуствата. На фасадата бе окачен пъстър плакат с рисунка и изписани на ръка букви, които на руски и английски обявяваха:
„Палех“ бяха онези лакирани рисунки, които най-често изобразяваха сцени от народни приказки или пък някоя друга „селска“ тема. От дълго време палехът беше единственото останало от едно време изкуство, единственото „суеверно“ изкуство, допуснато от комунистическия режим. Палехът украсяваше всичко в Русия — от миниатюрни картонени кутийки до стените на Двореца на пионерите, където Соларин и още петдесетина други момчета бяха упражнявали шахматните си умения в продължение на дванайсет години. През този период младият Александър не бе имал достъп нито до книги, нито до анимация или някакви други филми. Палех картините бяха единственият му досег със света на фантазиите.
Той добре познаваше рисунката на плаката, тя беше широко известна. Соларин внимателно я разглеждаше, докато с Екси заобикаляха редицата страстно молещи се жени.
Тя бе илюстрация към най-популярната руска народна приказка — историята за Жар-птица. Нейните многобройни варианти бяха вдъхновявали велики произведения на изобразителното изкуство, на музиката и литературата, както и велики творци — от Пушкин до Стравински. Рисунката на плаката представяше момента, в който княз Иван, скрит през нощта в градината на своя баща — царя, най-после вижда бляскавата птица, която изяжда бащините му златни ябълки, и опитва да я улови. Жар-птица отлита, но едно от великолепните й пера остава в ръката на Иван.
Известната рисунка бе дело на Александър Котухин и някога бе окачена и в Двореца на пионерите. Котухин принадлежеше към първото поколение палех художници от 30-те години на XX век и се говореше, че сред символичните изображения в картините му са кодирани тайни послания, недостъпни за държавните цензори, но ясно видими за неграмотните селяни. Соларин се зачуди какво ли е посланието в тази десетилетна рисунка, какво ли означава и за кого ли е предназначено.
Най-после двамата наближиха края на редицата чакащи жени, завиха и се насочиха отново към Енорийския съвет. В този момент старица във вехта и провлачена плетена дреха и с тенекиена кофа в ръка излезе от опашката и забързано мина край тях, като продължаваше трескаво да се кръсти. Блъсна се в Екси, извини се с дълбок поклон и продължи нататък през парка.
Вече беше отминала, когато Соларин усети, че момиченцето отново дърпа ръката му. Хвърли поглед надолу и видя как дъщеря му извади от джоба си малка релефна картичка — навярно билет или пропуск за палех изложбата, тъй като отгоре й беше нарисувана същата картинка като на големия плакат.
— Откъде я взе? — попита Соларин, макар че в миг го обхвана опасението, че сам знае отговора на въпроса си. Вдигна очи, за да потърси старицата, но тя вече бе изчезнала някъде в парка.
— Онази жена я пъхна в джоба ми — отвърна Екси.
Соларин погледна отново към нея, детето обърна пропуска от обратната страна и в този миг баща й посегна и го грабна. На гърба на картичката беше залепена малка картинка на летяща птица, заградена в ислямска осмолъчна звезда. До нея бяха отпечатани три думи на руски.