Вартан говореше невероятни неща — наемни убийци от КГБ с отрова, зашита в ръкавите. В същото време усетих как позната ледена тръпка запълзя по гръбнака ми. Спомних си, че именно Тарас Петросян беше наредил последната игра да се проведе извън Москва, в Загорск. Ако сега и той беше убит, това правеше страховете на майка ми през всичките тези години напълно основателни. Към това можеше да се прибави и изчезването й, както и кодираните послания, които ми бе оставила и които до едно водеха към онази последна шахматна партия. Може би е била права в подозренията си през цялото време. Както казваше Кий, това, че си параноик, не означава, че никой не те преследва.
Имаше обаче още едно нещо, което исках да знам. Нещо, което не се връзваше.
— Какво имаше предвид преди малко — попитах аз, — когато каза, че баща ми може и да е бягал от съкровищницата с нещо важно, с нещо, чиято ценност е осъзнавал само той?
Вартан се усмихна загадъчно, сякаш току-що се бях справила успешно с някакъв много важен мистичен тест.
— Не ми беше хрумвало — призна той, — докато ти не спомена официалната версия на властите за смъртта му. Мисля, че е много вероятно онази сутрин баща ти да се е опитал да напусне сградата на съкровищницата, носейки нещо от огромна важност. Охранителите инстинктивно са усетили, че то е у него, но не са можели да го видят.
Направих объркана физиономия и Вартан добави:
— Мисля, че онази сутрин той е излязъл от сградата, носейки важна информация.
— Информация ли? — парирах аз. — Каква информация би била толкова важна за някого, че той да посегне на живота на баща ми?
— Каквато и да е била — отвърна Вартан, — със сигурност е трябвало да спрат баща ти, за да не му позволят да я предаде на някого другиго.
— Дори и да допуснем, че баща ми е имал някаква толкова опасна информация в онзи момент, как е успял да се сдобие с нея в съкровищницата за толкова кратко време? Както сам знаеш, двамата с него останахме в сградата само няколко кратки минути — изтъкнах аз. — През това време баща ми не е разговарял с никого, който евентуално да му даде такава информация.
— Той може и да не е разговарял с никого — съгласи се Вартан, — но нищо чудно някой друг да му е казал нещо.
Образът на всичко случило се онази сутрин бе започнал бавно да изплува в съзнанието ми. В съкровищницата баща ми ме остави сама за момент. После отиде в противоположния край на помещението, за да разгледа съдържанието на голяма стъклена витрина. Някой се доближи до него…
— Ти си разговарял с баща ми тогава! — извиках аз.
Този път Вартан не ми направи знак да мълча. Просто кимна утвърдително.
— Да — каза той. — Приближих се до баща ти и застанах до него, докато той разглеждаше изложеното в една стъклена витрина. Двамата видяхме, че вътре бе поставена голяма златна шахматна фигура, покрита със скъпоценни камъни. Казах му, че току-що е открита в подземията на Ермитажа в Санкт Петербург, заедно със съкровищата на Троя, донесени от Шлиман. Говореше се, че е принадлежала на Карл Велики, а след това може би и на Екатерина Велика. Обясних на баща ти, че фигурата е донесена и изложена в Загорск специално заради нашата последна партия. Точно в този момент баща ти изведнъж се обърна, хвана те за ръка и двамата напуснахте съкровищницата.
Излязохме отпред на стъпалата, където баща ми срещна смъртта си.
Вартан ме наблюдаваше внимателно, а аз се борех да овладея всички обзели ме мрачни и дълго потискани чувства, които за мое съжаление упорито изплуваха. Но нещо все още не се връзваше.
— Това няма смисъл — казах аз. — Защо някой ще иска да убие баща ми с цел той да не предаде на другиго опасна информация, след като изглежда всички са били наясно с историята на тази рядка шахматна фигура, включително и ти?
Още докато изричах думите, се бях сетила за отговора.
— Защото за него тази шахматна фигура трябва да е означавала нещо съвсем различно — отбеляза Вартан, внезапно развълнуван. — Каквото и да е видял той в нея, реакцията му със сигурност не е била такава, каквато са очаквали онези, които са го наблюдавали. В противен случай те никога не биха изложили фигурата. Може и да не са разбрали какво точно е открил баща ти в нея, но на всяка цена е трябвало да го спрат, преди да е разказал за откритието си на някого, който би разбрал!