Никога няма да забравя мига, в който за първи път зърнах тайнственото им сияние — бяха цар, царица, няколко пешки, кон и една камила, всичките изработени от злато или сребро и обсипани с нешлифовани скъпоценни камъни във всички цветове на дъгата. От фигурите се излъчваше нещо отвъдно.
След много мъки се върнахме в Алжир с фигурите. Стигнахме едно пристанище близо до столицата, но там бяхме заловени от тъмните сили, които ни преследваха. Ал-Марад и неговите главорези ме отвлякоха, но Кат дойде с подкрепления, за да ме спаси. В края на краищата майка ти фрасна Ал-Марад по главата с торбата, пълна с тежки шахматни фигури. Избягахме и занесохме торбата на Мини Ренселаас в квартал Казба. Само че приключението ни далеч не беше свършило.
Александър Соларин, Кат и аз напуснахме Алжир по море. Застигна ни страшна буря, наречена сироко, която за малко не потопи яхтата ни. Трябваше да я ремонтираме дълго и по тази причина прекарахме месеци на един остров. През това време четяхме дневника на монахинята Мирей, който ни позволи да разбулим част от загадките на шаха Монглан. Накрая яхтата бе поправена и тримата поехме през Атлантическия океан и пристигнахме в Ню Йорк.
Там открихме, че противно на всичките ни надежди, съвсем не сме оставили лошите зад гърба си в Алжир. Няколко негодници ни чакаха. Сред тях бяха майка ми и чичо ми! Други шест фигури бяха скрити в заяждащите чекмеджета на едно бюро в апартамента на семейството ми. Победихме напълно отбора на белите и се сдобихме и с тези шест фигури.
После се събрахме всички в дома на дядо ми в Диамантения квартал на Манхатън — Кат Велис, Александър Соларин, Ладислаус Ним — всички играчи на черния отбор. Само един липсваше — Мини Ренселаас, самата Черна царица.
Мини бе напуснала Играта. Но беше оставила прощален подарък на Кат — последните страници от дневника на Мирей, разкриващи цялата тайна на чудодейния шах — формула, която, веднъж разшифрована, имаше далеч по-голяма мощ от това да въздига и разрушава цивилизации. Можеше да трансформира материята и енергията, а и много, много повече от това.
Наистина, в дневника си Мирей пишеше, че за да разшифрова формулата, е работила заедно с великия физик Фурие в Гренобъл, и твърдеше, че е успяла през 1830 година, след почти трийсетгодишни усилия. Тя притежавала седемнайсет фигури — повече от половината на пълния комплект, — както и избродирания със символи плат, покривал някога дъската. Инкрустираната със скъпоценни камъни дъска била разрязана на четири части и заровена някъде в Русия от Екатерина Велика. Абатисата на Монглан обаче, по това време вече затворничка в руската империя, тайно нарисувала дъската по памет върху парче от подплатата на расото си, за което използвала собствената си кръв. Тази рисунка също се намирала в ръцете на Мирей.
Тя успяла да събере седемнайсет фигури от шаха Монглан, а ние притежавахме двайсет и шест — в това число тези на противниковия отбор, както и такива, които са лежали заровени в продължение на дълги години. Притежавахме и плата, покривал някога дъската. С други думи, навярно разполагахме с достатъчна част от шаха, за да опитаме да разшифроваме формулата независимо от опасностите, които криеше тя. Липсваха ни само шест фигури, както и самата дъска. Кат беше твърдо убедена, че ако веднъж завинаги скрием фигурите на място, където никой няма да е в състояние да ги открие, бихме могли да сложим край на страшната Игра.
Днес обаче всички ние узнахме, че тя дълбоко е грешала.
След края на разказа си Лили изглеждаше направо изцедена. Изправи се, оставяйки За-за просната като мокър чорап върху купчината възглавници, прекоси стаята и отиде до писалището, където лежеше мръсното парче плат, разгънато и изложило на показ нарисуваната шахматна дъска. Рисунка, която, както току-що бяхме узнали, е била направена с кръвта на една абатиса преди двеста години. Лили прокара пръсти по странните, правилно подредени символи.
Въздухът в помещението се бе изпълнил с гъстия аромат на къкрещо говеждо във винен сос; чуваше се как дървото в огнището припуква. Дълго време никой от нас не проговори.
Пръв Вартан наруши мълчанието.
— Господи — въздъхна той тихо. — Колко скъпо ви е струвала тази игра. Трудно е човек да си представи, че въобще нещо такова би могло да съществува или пък че е на път да се повтори. Но едно не разбирам, ако всичко, което ни разказа, е вярно, ако този шах е толкова опасен, ако майката на Александра притежава толкова много парченца от мозайката, ако Играта е започнала отново и белите вече са направили своя ход, но никой не знае кои са точните играчи, то какво би постигнала Кат с това, че е поканила толкова много хора днес тук? А вие разбрахте ли какво всъщност представлява тази формула, за която е говорела монахинята?