Историята на господин Гален Марч направо си плачеше за допълнителни проверки, но това нямаше да стане точно в момента. Не можех да отлагам вечно неизбежното, така че ги поканих и двамата с Базил да влязат. Те ме последваха по петите, а аз си проправих път с лакти през антрето край Вартан Азов и оглупелите при вида му женски представители на семейство Ливингстън, грабнах още няколко чанти, които Кий да скъта под билярдната маса и най-сетне влязох в голямата стая, за да разбъркам яхнията на огъня.
Едва прекрачих прага и се сблъсках с Лили.
— Колко добре познаваш тези хора? Защо са тук? — изсъска тя.
— Поканени са — отвърнах аз, объркана от сериозната й физиономия. — Това са наши съседи, семейство Ливингстън. Очаквах да дойде само дъщерята — нали и ти чу съобщението на телефонния секретар. Преди време са били някакви важни клечки на Изток, но вече от години живеят тук. Тяхното ранчо се казва „Редландс“ и е съвсем близо, в Колорадското плато.
— Тия притежават доста повече от едно ранчо — информира ме Лили полугласно.
В този момент Базил Ливингстън се приближи. Тъкмо щях да ги представя, когато мъжът най-неочаквано се поклони ниско на Лили, взел ръката й в своите. Когато се изправи, фините черти на лицето му бяха замръзнали в скована маска.
— Здрасти, Базил — каза Лили. — Ти пък какво правиш толкова далеч от Лондон? Както виждаш, аз и Вартан спешно трябваше да заминем. О, да, я кажи успя ли да довършиш шахматния турнир, след като колегата ти Тарас Петросян умря по такъв ужасен начин?
Затворена позиция
„Позиция, за която са характерни дълги плътни редици от пешки и твърде малко място за маневриране на останалите фигури. Повечето от тях са още на дъската и се намират зад пешките, като по този начин възможностите за обмяна на ходове стават крайно ограничени.“
В планината слънцето залязва рано. Докато поканим всички гости да се разположат и приберем целия багаж вътре в хижата, през оберлихта вече проникваше единствено сребристо сияние, което превръщаше дървените животни тотеми в зловещи силуети.
По всичко изглеждаше, че Гален Марч от пръв поглед бе напълно завладян от Кий. Предлагаше услугите си, следваше я по петите и й помагаше да включи лампите в главното помещение, да метне чиста покривка върху билярдната маса и да подреди наоколо й табуретки и пейки.
Лили извини майка ми и обясни, че Кат е ангажирана с решаването на сложен семеен проблем — което, технически погледнато, си беше чистата истина. Леля излъга, като каза, че майка ми вече е звъннала по телефона, за да поднесе извиненията си и да пожелае на всички да си прекарат отлично, независимо че нея самата я няма.
Нямахме и достатъчно винени чаши, така че Вартан наля в няколко чаши за чай водка, която намери на един рафт в бюфета, а чашките за кафе напълни със силно червено вино. Няколко глътки и всички се поотпуснахме.
Докато заемахме местата си край масата, стана ясно, че присъстват твърде много хора, за да е уместно да се впускаме в разяснения на определени въпроси. Бяхме осмина — Кий, Лили, Вартан, тримата Ливингстънови, аз и Гален Марч. До един се чувствахме малко неудобно, но все пак взехме чашите си и вдигнахме тост за нашата отсъстваща домакиня.
Единственото, което ни свързваше, беше поканата, отправена от майка ми. Но шахът ме бе научил отдавна, че онова, което се вижда на пръв поглед, най-често е измамно. Например Базил Ливингстън отговори доста уклончиво и мъгляво на Лили, когато тя го попита за ролята, която е играл в провелия се наскоро в Лондон шахматен турнир. В него Базил бил само партньор в сянка, просто спонсор. Едва-едва познавал Тарас Петросян — истинския организатор на турнира.
Все пак Базил изглежда познаваше и Лили, и Вартан — обръщаше се и към двамата с малките им имена. Колко ли добре ги познаваше? Дали беше просто съвпадение фактът, че и четиримата — в това число и Розмари — в деня на убийството на Тарас Петросян са се намирали в Мейфеър?
— А вие обичате ли шаха? — обърна се Вартан към Сейдж Ливингстън, която се бе настанила възможно най-близо до него.
Сейдж поклати глава и тъкмо се канеше да отговори, когато аз скочих и попитах дали не е време да сервирам вечерята. Работата беше там, че никой в тази група, освен Вартан и Лили, не подозираше за моето минало като некоронована кралица на шахмата. Нито пък имаше понятие за причините, поради които се бях отказала да играя.