Обиколих импровизираната маса и сервирах варени картофи, грах и яхния. Позицията ми се оказа много удобна — въртях се около масата и така можех да слушам разговора, да следя израженията на всички, но в същото време да не привличам никакво внимание върху себе си.
Предвид обстоятелствата това се оказа абсолютно необходимо. В края на краищата моята майка бе тази, която бе поканила всички тук днес. Това можеше да е единствената ми възможност да наблюдавам седмината заедно. А ако дори само част от думите на Вартан бяха истина, то някой от присъстващите със сигурност имаше пръст в изчезването на майка ми, в смъртта на татко или в убийството на Тарас Петросян.
— Значи вие спонсорирате шахматни турнири? — обърна се Гален Марч през масата към Базил. — Какво необичайно хоби. Сигурно много харесвате играта.
Интересен избор на думи, помислих аз, докато сипвах яхния на Базил.
— Не особено — отвърна той. — Господин Петросян беше организатор на лондонския турнир. Познавам го чрез компанията ми за рискови инвестиции. Базирана е във Вашингтон. Финансираме всякакъв тип рисков бизнес по целия свят. Първо падна Берлинската стена, а ние и предприемачи като Петросян се заехме да помагаме на държавите от другата страна на Желязната завеса да си стъпят на краката. Когато в Русия настъпи времето на гласността и перестройката, той вече притежаваше верига ресторанти и клубове там. Мисля, че използваше шаха, за да си прави реклама. А когато хората на Путин удариха едрите капиталисти — в Русия им викат олигарси, — ние му помогнахме да пренесе бизнеса си на Запад. Това е всичко.
Базил хапна малко от яхнията, а аз минах към чинията на Сейдж.
— С други думи — отбеляза Лили сухо, — ти твърдиш, че финансовите операции са убили Петросян, а не Играта, така ли?
— Полицията твърди, че това са непотвърдени спекулации — изстреля в отговор Базил, без да обръща внимание на споменаването на Играта. — Според официалната версия Петросян е починал от сърдечен удар. Но нали я знаеш британската преса с нейните конспиративни теории… — добави той и отпи от виното. — Слуховете около смъртта на принцеса Даяна така и не спряха.
При споменаването на „официалната версия“ Вартан предпазливо хвърли поглед към мен. Лесно беше да се сетя какво точно мисли. Сипах му допълнително грах и се отправих към Лили. Тогава се обади Гален Марч:
— Централата на фирмата ви била във Вашингтон, казвате? — попита той Базил. — Не ви ли е малко далечко? До Лондон или До Русия пък е още по-далеч.
Базил се усмихна, прикривайки снизхождението си.
— Някои части от бизнеса се управляват сами. Често минаваме през Вашингтон, когато отиваме на театър или на покупки в Лондон. Съпругата ми Розмари също често посещава столицата по свои собствени дела. Що се отнася до мен, предпочитам да си седя тук, в „Редландс“, и да се изживявам като фермер.
Зашеметяващата Розмари Ливингстън извъртя очи при думите на съпруга си и се усмихна на Гален Марч.
— Нали знаете как фермерът натрупва малко състояние?
Марч изглеждаше озадачен. Тя продължи:
— Трябва да започне с голямо състояние!
Всички учтиво се засмяха и се заеха с храната, потъвайки в тихи разговори с непосредствените си съседи. Настаних се до Кий и също си сипах една чиния. Знаех, че казаното преди малко от Розмари не е никаква шега. В Колорадо се носеха легенди за състоянието на Базил Ливингстън, да не говорим за влиянието и властта му в бизнес средите.
Много добре бях запозната с тях. Базил работеше в същата област като родителите ми и Кий — енергетиката. Каква беше разликата ли? Всичко, което майка, татко и Кий изследваха, Базил го експлоатираше до дупка.
Да вземем „Редландс“, ранчото на Ливингстънови. То заемаше четирийсет хиляди акра от Колорадското плато и съвсем не беше място, където добитъкът кротко си пасе, а разни изпълнителни директори и губернатори идват на екскурзия. Тук бе и най-голямото находище за добив на индустриален уран в света.
А пък във Вашингтон, съвсем близо до мястото, където живеех, Базил държеше цяла сграда, в която бяха струпани офисите на собствените му лобисти. Те имаха за задача да прокарват точно онези закони, които особено вбесяваха майка ми — например отмяна на данъците за инвеститори, добиващи нефт в Антарктика, и данъчни облекчения за собствениците на автомобили, които гълтат бензин като лами.