То представляваше тежка фигура, изработена от чисто злато и инкрустирана със скъпоценни камъни. Изобразяваше жена, облечена в дълга роба и седнала в малък павилион, чиито завеси бяха дръпнати встрани.
— Черната царица — прошепна нечий глас до Соларин.
Шахматистът се извърна и срещна тъмните очи и непокорната коса на Вартан Азов.
— Открита е наскоро — продължи момчето, — в подземията на Ермитажа в Санкт Петербург, заедно със съкровищата на Троя, открити от Шлиман. Казват, че някога принадлежала на Карл Велики, но била скрита дълго, чак до Френската революция. След това навярно е попаднала в ръцете на императрица Екатерина Велика. Днес я излагат за първи път. — След кратко мълчание момчето добави: — Донесли са я тук специално за нашата среща.
Ужас заслепи Соларин. Вече не чуваше нищо. С Екси трябваше да си тръгнат веднага. Защото тази фигура беше тяхна, най-важната от всички фигури, които бяха събрали и заровили. Как се бе появила в Русия, след като я бяха закопали преди двайсет години на хиляди километри оттук?
Опасно, пази се от пожара? Соларин просто трябваше да се махне веднага, да излезе на чист въздух, да вземе Екси и да замине още сега, а играта да върви по дяволите. Кат е била права, просто той не бе съумял да види цялата картина, да види дъската зад фигурите.
Шахматистът кимна учтиво на Вартан Азов и прекоси помещението обратно с няколко бързи крачки. Хвана Екси за ръка и се отправи към вратата.
— Татко — объркано възкликна момиченцето, — къде отиваме?
— Да се видим с онази жена — отвърна той загадъчно. — С жената, която ти даде картичката.
— Ами партията?
Екси щеше да загуби служебно, ако не беше на мястото си, когато включеха часовниците. Щеше да загуби всичко, за което двамата бяха работили толкова упорито и толкова дълго. Но Соларин трябваше да разбере. Стиснал ръката й, той излезе навън.
От най-горното стъпало пред Енорийския съвет видя жената в противоположния край на парка. Стоеше до портите и се взираше в Соларин с любов и разбиране. Прав беше, наистина я бе познал. Но в същия миг изразът й се промени и на лицето й се изписа страх. Тя вдигна очи към покрива.
Той проследи погледа й и видя охранителя, стъпил високо горе, насочил оръжието си. Без да мисли, шахматистът бутна Екси зад себе си, за да я прикрие с тяло, и отново впери поглед в жената.
— Майко — извика той.
След миг в главата му избухнаха пламъците.
Част първа
Албедо
„В началото на всяко духовно просветление стои смъртта като определен тип «умиране за този свят»…
В началото на процеса [наречен «Албедо» или «Избелването»] най-ценното вещество, постигнато от алхимика, е пепелта…“
„Трябва сам да потънеш в собствения си пламък; не може да искаш да влезеш в новия живот, без първо да си се превърнал в пепел!“
Бялата земя
„Уповавай се на Аллах, но все пак спъвай камилата си.“
Янина, Албания
Януари 1822 г.
Одалиските, прислужнички в харема на Али паша, прекосяваха заледения мост над мочурището, когато чуха първите писъци.
Хаидѐ, дванайсетгодишната дъщеря на пашата — сграбчи ръката на най-близката от трите й придружителки, до една около петнайсетгодишни, и затаили дъх, момичетата се взряха в мрака. По протежението на отсрещния бряг на огромното езеро Памвотис примигваха факли. Нищо повече.
Писъците ставаха все по-пронизителни, все по-чести — дрезгави, давещи се крясъци, сякаш диви зверове се биеха в гората. Но крясъците бяха на хора — не на ловци, а на преследвани. Мъжки гласове, изтънели от страх, се носеха над езерото.
Самотен керкенез изпляска сепнато с криле сред замръзналите тръстики пред лицата на скупчените девойки, прелетя мълчаливо край тях, устремен след плячката си в дрезгавината, предшестваща зората. Не мина много и виковете и факлите изчезнаха, сякаш мъглата ги погълна. Притъмняло, езерото потъна в сребриста тишина, много по-зловеща от виковете преди миг.
Нима се беше започнало?
1
Тит Буркхард, наречен още Сиди Ибрахим (1908–1984) — германец от швейцарски произход, приел исляма, племенник на историка на изкуството Якоб Буркхард. Посветил е целия си живот на изследване на ислямската култура и цивилизация. Автор на книги за живота и делото на различни суфистки мъдреци и мистици. — Б.пр.