Сега, в треперливата светлина на огъня, докато слушаха как конете им дъвчат зобта, извадена от дисагите, Шахин проговори:
— Питал ли си се някога защо мъжете туареги носят индиговия литам, а жените им ходят незабулени? — попита той. — Нашият воал има традиция, по-стара от самия ислям. Арабите също били много изненадани от този обичай, когато дошли по нашите земи. Според едни воалът ни защитава от пустинния пясък, а според други, че е талисман срещу зли очи. Но той е най-важен за нас, хората, свързани с барабаните. В древни времена са го наричали „знак на злата уста“.
— Злата уста ли?
— Става дума за древните тайни — „онези неща, които никога не трябва да бъдат изговаряни от човешка уста“. Такива тайни са съществували и съществуват и днес по целия свят, във всяка човешка култура — продължи Шахин. — Между посветените обаче тези тайни могат да бъдат споделяни чрез ударите на барабаните.
Шарло научи от Шахин, че всяко от племената туареги, известни като „хората на барабаните“, произхожда от прародител жена. Старейшината на групата с барабаните — често също жена — пазеше свещения барабан на племето, за който се вярваше, че притежава мистична сила.
Подобно на суфитските еничари, контролиращи по-голямата част от Османската империя, туарегите от стотици години използваха тайния език на своите инструменти, за да предават послания през огромните разстояния в своите обширни земи. Езикът им бе толкова могъщ, че в страните, в които съществуваше робството, барабанът бе забранен предмет.
— А тези древни тайни на туарегите — „злата уста“ и воалът — свързани ли са по някакъв начин с твоя син? — попита Шарло.
— Все още ли не можеш да го видиш? — попита Шахин. Лицето му остана безизразно, но Шарло чуваше неизречените думи — дори и сега ли, когато той може би е толкова близо?
Шарло поклати глава, потри ръце над огъня, за да ги стопли, и прокара пръсти през червената си коса в опит да подреди обърканото си съзнание. Вдигна поглед към лицето на Шахин, сякаш излято от древен бронз. Златистите му очи напрегнато се взираха в Шарло над огъня. Шахин чакаше.
По-младият мъж се усмихна с известно усилие.
— Разкажи ми за него. Може би това ще ни помогне да го открием. Нещо като да накараш жадната камила да надуши водата в пустинята. Ето например името му е Каури. Особено име.
— Синът ми се роди сред скалите Бандиагара — подхвана Шахин, — в земята на догоните. Каури е догонската дума за cowrie — морски охлюв, който живее в Индийския океан. Ние, африканците, използваме раковината му като разменна монета от хиляди години. Сред догоните обаче мъничката раковина каури притежава друго дълбоко значение и носи тайна сила. Тя е свързана със скрития смисъл на вселената и за догоните символизира източника на всички думи и числа. Съпругата ми избра това име за детето ни. — Забелязал, че Шарло го наблюдава изненадано, добави: — Съпругата ми, майката на Каури, беше много млада, когато се оженихме, но въпреки това имаше голяма власт сред народа си. Името й беше Базу. На езика на догоните това означава „женски огън“. Тя беше една от Повелителките на огъня.
Жена ковач!
Шарло беше шокиран, когато осъзна значението на тези разкрития. Навсякъде в пустинята, а и не само там, професията на ковачите ги изключва от колективния живот на обществената група, към която принадлежат, макар че им дарява и голяма сила. Наричаха ги Повелители на огъня, тъй като изработваха оръжия, глинени съдове, инструменти. Бояха се от тях, защото занаятът им беше тайна, а и говореха на таен език, с който се разбираха помежду си. Ковачите контролираха както скритите похвати на посвещаването, така и демоничните сили, приписвани на духовете от древността.
— Значи такава е била жена ти. Майката на Каури — каза удивено Шарло. — Но как я срещна, как стана така, че се ожени за нея?
Как стана така, без аз да разбера! Шарло усещаше как всички тези новини го изтощават до крайност.
Шахин мълчеше, златистите му очи бяха сякаш забулени в мъгла.
— Всичко беше предсказано и се сбъдна — промълви той след малко. — Женитбата ми и раждането на нашия син, и ранната смърт на жена ми Базу.
— Предсказано ли? — попита Шарло. Ужасът, който досега само се бе прокрадвал тихо, го завладя с пълна сила.
— Предсказано от теб, Ал-Калим — отвърна Шахин.
Аз съм го предсказал. А не помня.
Шарло се взираше в своя спътник. Устата му бе пресъхнала от страх.