— Ето защо, когато те открих преди три месеца в Тасили, почувствах шок, сякаш съм загубил нещо много ценно — каза Шахин. — Петнайсет години по-рано, когато ти беше още момче на възрастта на Каури, само на крачка от възмъжаването, видя всичко това, което току-що ти разказах. Каза, че от мен ще се роди син, чието съществуване трябва да бъде пазено в тайна, тъй като неговата майка ще е Повелителка на огъня. Каза още, че той ще трябва да бъде обучаван от онези, които притежават великата мъдрост на древните тайни — тайните, записани в сърцето на шаха, познат ни днес под името шаха Монглан, тайни, за които се вярва, че могат да въздигат и унищожават цивилизации. Когато Ал-Джабир ибн Хайам създал шаха преди повече от хиляда години, го нарекъл шаха на Тарик’ат — пътеката на суфитите, шаха на тайния Път.
— Кой е посветил сина ти в тези тайни? — попита Шарло.
— Майката на Каури почина, когато той бе на три години. От този ден синът ми бе взет на обучение и поставен под закрилата на великия бекташ, суфитския пир Баба Шемими. Узнах, че през януари, когато турците нападнали Янина, моят син бил призован да помогне за спасяването на много важна фигура от шаха, пазена дотогава от Али паша. Когато Янина паднала, Каури бил изпратен заедно с една придружителка към морето. Това е последното, което се знае за него.
— Трябва да ми разкажеш всичко, което ти е известно от историята на шаха Монглан — въздъхна Шарло. — Разкажи ми сега, а утре в зори ще слезем от планината и ще открием сина ти.
После младият мъж застина, втренчен в пламъците, вглъбен дълбоко в себе си. А Шахин започна да разказва.
През 733 година по западното летоброене Ал-Джабир ибн Хайам вече осма година работел усилено върху шаха на Тарик’ат с помощта на стотици опитни занаятчии. Правел го за първия халиф на Багдад — Ал-Мансур, но никой освен Джабир не знаел, че във фигурите и дъската са кодирани тайни. Те се коренели в неговия известен суфитски алхимически трактат „Книги на равновесието“, посветен на покойния шейх Джафар ал-Садик, бащата на шиитския ислям.
Джабир вярвал, че скоро ще завърши шедьовъра си. Но през лятото на същата година халиф Ал-Мансур бил изненадан от вестта за пристигането на важна индийска делегация от планините на Кашмир. Официално повод за посещението им било установяването на търговски връзки с младата династия на Абасидите в Багдад. Всъщност мъжете били изпратени с мисия, за която никой не можел да се досети. Те носели със себе си древна тайна мъдрост, скрита под формата на два подаръка, създадени по съвременната тогава индийска наука. Разбира се, като учен Ал-Джабир бил поканен на представянето на тези съкровища. Тяхното съществуване щяло да промени плановете му.
Първият дар били индийските астрономически таблици, описващи движението на всички небесни тела през последните десет хиляди години. В тях била съхранена паметта за събития, случили се в небесата и старателно записани в най-древните индийските саги, каквито са Ведите например. Същността на втория подарък била тайна за всички в двора, но не и за главния аптекар Ал-Джабир ибн Хайам.
Това били „новите числа“. „Нови“ те били само за земите, разположени западно от Индия. При тези числа значение имала позицията им на изписване. Ако досега две линии или два камъка, поставени един до друг, означавали цифрата „две“, то при новите числа те означавали едно плюс десет, тоест „единайсет“.
Още по-хитро било въвеждането на една допълнителна цифра, която можела да заема самостоятелна позиция. Днес ние тук я наричаме шифър, от арабската дума sifr, която означава „празен“. Европейците я наричат „нула“. Тези цифрови нововъведения — носещи днес името „арабски цифри“ — щели да дадат революционен тласък на арабската наука. Съществували в Индия вече повече от хиляда години, но щели да останат непознати за Европа още цели пет века. След това закъснение те все пак достигнали западните земи през Северна Африка.
Вълнението на Джабир било неописуемо. Той начаса проумял връзката между двата подаръка — новите числа осигурявали необходимите задълбочени и сложни изчисления за астрономическите таблици. Ученият разбрал всичко това, свързвайки го с едно друго индийско изобретение, което отдавна било прието в арабския свят — играта на шах.
След още две години усилена работа Ал-Джабир успял да закодира кашмирските математически и астрономически тайни в шаха на Тарик’ат. Сега шахът съдържал в себе си не само мъдростта на суфитските алхимици и на тайния Път, но криел и самата awa’il. Тази дума значи „в началото“ и с нея наричали всички науки, съществуващи отпреди възникването на исляма — те също носят древна мъдрост, върху която ислямските постижения естествено стъпват. Джабир се надявал шахът да се превърне в ръководство за онези от бъдещите векове, които биха пожелали да търсят Пътя.