Но тази сутрин, вече на смъртния си одър, молла Ад-Даркави осъзна, че историята около този предмет трябва да е истина.
Защото султан Сулиман бе мъртъв. Свитата му скоро щеше да се пръсне като подгонени от вятъра есенни листа. Девойката трябваше да бъде намерена, преди да е станало твърде късно.
А какво се бе случило с безценния предмет, който й е бил поверен?
Шейхът знаеше, че волята на Аллаха повелява той и само той, Ад-Даркави, да даде отговори на тези въпроси. Трябваше да събере сили и да изпълни тази последна поставена му задача. Не биваше да се проваля за нищо на света.
Но за да успее, първо се нуждаеше от знак.
През отвора на тавана моллата виждаше облаците, които се носеха по небето. Изглеждаха като изписани думи. Почеркът на Бог, помисли той. За моллата „Перото“ открай време бе сред любимите сури от свещения коран. Тя бе сурата, която обясняваше как Пророкът бил избран, за да я напише. Тъй като всичко на света е известно на Аллаха — най-милостивия и състрадателния, — той също така знаел, че Мохамед — дано пребивава във вечен покой — не можел нито да пише, нито да чете.
Въпреки този факт или може би именно заради него Бог избрал неграмотния Мохамед да бъде негов посланик и да разкрие пред людете волята му. Едни от първите му заповеди към Пророка били Чети! и Пиши! Бог винаги ни изпитва, помисли моллата, като ни поставя задача, която отначало ни изглежда неизпълнима.
Бяха минали много десетилетия от дните, когато молла Ад-Даркави сам бе просто начинаещ последовател на суфитския Път. Тогава се бе научил да отличава истината от суетата, да отделя зърното от плявата. Бе узнал, че някой може да влачи тежкия хомот на ралото тук, на земята, в болки и немотия само за да пожъне в другия свят обилен урожай от радост и богатство. Дълги години моллата бе упражнявал търпението си, бе изострял вътрешното си чувство, докато най-сетне беше открил тайната.
Някои я наричаха парадокс, воал, илюзия, която сами си създаваме. Нещо с върховна ценност се намира точно пред очите ни, но ние не можем да го видим. Последователите на Исус от Назарет наричат това „камъка, който зидарите отхвърлиха“. Алхимиците пък му дават името Прима материя — първичното вещество, Източника.
Всеки учител, открил великия Път, твърдеше едно и също: откритието се отличава с крайна простота. И като всички простички неща е толкова величаво, че оставя човека без дъх. Наистина, то е обвито в тайна, но нима Пророкът не е казал: Inna lillahi la-sab’ina alfa hijabin min nurin wa zulmatin? Бог е скрит зад 70 000 воала от светлина и мрак.
Воал! Ами да, точно на това приличаха тези бързи и леки облаци, облаците над главата му! Той присви очи, за да ги вижда по-добре. В този миг бързотечните облаци се разделиха. И на моллата му се стори, че високо в небето се появи равностранен триъгълник, облачен триъгълник, перест, подобен на огромно пирамидално дърво с множество клони…
В един ясен миг молла Ад-Даркави съзря значението му. Зад Воала лежеше Дървото на просветлението.
А точно зад този воал се намираше просветлението на Тарик’ат, осъзна моллата, просветлението на мистичния Път, чиито тайни бяха скрити в шаха, създаден от Ал-Джабир ибн Хайан преди повече от хиляда години. Скрити и в онази фигура от него, която другарите му суфити търсеха сега, фигурата, която бе пазил Баба Шемими.
Самото момче никога не я бе виждало, макар че я бе държало в ръцете си. Фигурата бе скрита в някакъв тъмен материал. В пълното си доверие Каури бе разкрил на шейха Даркави, че фигурата била най-важната, онази, която пазела ключа към разбирането на целия шах — Черната царица.
След полученото видение моллата вече вярваше, че знае точно къде е била скрита фигурата от султан Сулиман и неговите хора. Точно като Първичната материя, като тайния философски камък, тя трябваше да бъде поставена на някакво напълно очевидно място, но покрита с воал, който да я скрива. Ако моллата умреше сега, без да сподели видението си, хилядолетната тайна щеше да го последва в гроба.