Остана до вратата, за да сравни вътрешността на джамията с рисунката, която шейхът му бе дал.
Въпреки дебелите си дрехи и топлината, излъчвана от греещите с мътна светлина газеничета, пръснати из грамадната зала, младият мъж не можа да потисне ледената тръпка, която го поби. Това, което вършеше, не бе само много опасно. То бе забранено.
„Ал-Каравиян“ бе сред най-големите и най-дълбоко почитаните джамии, строена преди почти хиляда години от Фатима, богата жена от град Каируан в Тунис, четвъртия свещен град за исляма след Мека, Медина и Йерусалим.
Пространството на джамията бе свещено и дори самото влизане в нея на гяур, неверник, какъвто беше Шарло, вече се наказваше със смърт. Младият мъж бе отгледан от Шахин и знаеше много за неговата вяра, но никой не можеше да подмине факта, че майка му бе послушница, готвеща се да стане монахиня, а истинският му баща бе епископ на католическата църква във Франция.
Във всеки случай възможността Шарло да прекара нощта в свещеното пространство на джамията според плана, предложен от шейха, бе нещо немислимо. Тук тримата бяха като в капан, като птички в торба, безсилни да се върнат към въздуха и да полетят отново.
Но с присъщия си възвишен тон, подсказващ сякаш, че онзи, който го употребява, неведнъж е говорил с ангелите, шейх Ад-Даркави ги бе уверил, че от най-високо място е узнал, че шахматната фигура се намира във великата джамия „Ал-Каравиян“ и знае точно къде е скрита:
— Зад воала в дървото. Следвайте иносказанието на „Сура Светлината“32 и със сигурност ще я намерите.
„Аллах напътва към своята Светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората — Аллах всяко нещо знае.“33
— „Сура Светлината“ е част от известна сура в Корана — обясни Каури шепнешком.
Криеха се зад тежък гоблен в ниша, водеща към погребалната пристройка на джамията. Момчето и Шахин седяха на пода зад гоблена вече много часове, откак молитвата иша бе приключила и храмът бе заключен за нощта.
Според шейх Ад-Даркави от този час чак до сутринта единственият човек в джамията бе мувакитът, Пазителят на времето. Но той цяла нощ оставал в своята стаичка високо горе на минарето, загледан в уредите си — една астролабия и един часовник с махало, подарени на храма от френския крал Луи XIV — за да улови точния час за фаджр, следващата от предписаните от Пророка канонични молитви за деня. Нейното време е между първата светлина на деня и изгрев-слънце. Скритите долу в пристройката мъже бяха в безопасност до утрото, когато вратите на джамията отново се отключваха. Тогава трябваше незабелязано да се смесят със сутрешните богомолци и така да се измъкнат.
Каури продължаваше да шепне, макар наблизо да нямаше никой, който да ги чуе:
— „Сура Светлината“ започва с указанието, че трябва да бъде възприемана иносказателно — нещо като код, зад който се крие „Божията светлина“. Дават ни се пет ключа — Ниша, Светилник, Стъкло, Дърво и Масло. Според моя учител Баба Шемими това са петте стъпки към просветлението, стига да можеш да разшифроваш значението им. Мъдреците спорят за него вече стотици години, без да са стигнали до окончателен отговор. Не съм сигурен за това как точно шейх Ад-Даркави си представя, че стихът води тъкмо тук, в джамията, и как ще ни помогне да намерим Черната царица…
Каури замълча, защото забеляза как рязко се измени изражението на Шарло. Младият мъж неочаквано бе завладян от някакво чувство. Лицето му пребледня, изглеждаше така, сякаш не му достига въздух в тясното затворено пространство. Без предупреждение той рязко се изправи и бутна настрана тежката завеса, която досега ги скриваше. Каури погледна към баща си за съвет, но Шахин също бе вече на крака и бе сграбчил Шарло за лакътя. Двамата изглеждаха еднакво разстроени.
— Какво става? — попита Каури и стана, за да придърпа мъжете отново зад гоблена, преди някой да ги е забелязал.
Шарло поклати глава и загледа Шахин. Погледът му бе замъглен.
— Ти говореше преди за съдбата ми, нали така? — попита той с горчива усмивка. — А може би онова, което пречи на ясновидския ми поглед, изобщо не е свързано с Каури. Господи! Как е възможно? Но все още не го виждам ясно.