Знаеше, че след това трябва бързо да намерят подходящо място, където да скрият фигурата, поне за малко, докато попаднат на следите на момичето, което навярно държеше ключа към цялата загадка.
В стария град, недалеч от джамията, се намираше петстотингодишното религиозно училище Атарин, един от най-красивите религиозни центрове в света. Кедровите му порти и дървените решетки по прозорците бяха украсени с релефи, стените — богато инкрустирани с разноцветни плочки и златни калиграфски надписи. Молла Ад-Даркави им бе обяснил, че до покрива на училището има публичен достъп и оттам се открива гледка към целия стар град. Можеха да го използват, за да очертаят маршрута си за бягство.
По-важното беше, че Шарло не можеше да се освободи от усещането, че нещо го привлича към това място, макар че все още не можеше да види ясно защо.
Скоро тримата застанаха до парапета на покрива на училището и Шарло оглеждаше стария град, опитвайки се да се ориентира. Под тях лежеше лабиринт от тесни улички, пълни с магазинчета и сукове, къщи, боядисани в бежово, с малки градинки, фонтани и дървета.
Точно под краката им, сред главната чаршия „Ал-Атарин“, непосредствено до стените на училището, Шарло видя необикновена гледка. Гледката. Тя бе видението, което бе чакал досега. Видението, което замъгляваше всички останали.
Когато осъзна какво вижда, целият потрепери.
Това бе пазар за роби.
Никога не бе виждал пазар за роби през живота си, но нима можеше да го сбърка? Стотици жени, затворени в грамадни оградени кошари като животни в селски двор, приковани една за друга с окови около глезените. Те стояха, без да се движат, свели очи към земята, сякаш се срамуваха да погледнат към голямата платформа, към която скоро щяха да ги поведат, за да бъдат огледани от купувачите.
Само едно момиче гледаше нагоре. Сребристите й очи се взираха право в Шарло. Вероятно очакваше да го види горе, на покрива.
Дребничко момиче, но със завладяваща красота. В нея обаче имаше и още нещо. Сега Шарло разбра точно защо бе изгубил части от паметта си. Разбра също, че трябва да спаси момичето, да я спаси от този ужас, дори това да му струва живота, ако ще и цялата Игра да пропадне. Най-после Шарло разбра всичко. Разбра коя е всъщност тя и какво трябва да стори самият той.
Каури вече го беше сграбчил за лакътя.
— Боже мой! Това е тя! — промълви той разтреперан. — Това е Хаидѐ!
— Знам — отвърна Шарло.
— Трябва да я спасим! — продължи Каури, като дърпаше лакътя му.
— Знам — повтори Шарло.
Но докато се взираше надолу в очите й, неспособен да отвърне поглед, Шарло разбра и още нещо, което не можеше да сподели с никого. Не и докато сам не проумееше смисъла на всичко това.
Той разбра, че тъкмо Хаидѐ бе тази, която пречеше на ясновидския му поглед.
След кратко съвещание с Шахин горе до парапета тримата намислиха план, най-простичкия, за който можеха да се сетят за толкова кратко време, но въпреки това изпълнен с трудност и опасности.
Ясно им беше, че не могат да отвлекат момичето и да избягат с него при наличието на толкова голяма тълпа наоколо. Разбраха се Шахин да тръгне веднага, за да доведе конете на удобно място, докато Шарло и Каури, представяйки се за богат френски търговец на роби и неговия слуга, щяха да откупят Хаидѐ независимо на каква цена и да се срещнат с Шахин отново в западния край на стария град, на едно пусто местенце недалеч от северозападната градска порта. Там имаше най-малко хора, които евентуално да забележат бягството им от града.
Шарло и Каури се смесиха с тълпата търговци, очакващи първата партида човешка стока да бъде изведена за започването на търга. Шарло почувства напрежение и надигащ се страх, който едва сдържаше. Тълпата скриваше от очите му оградените кошари. Нямаше нужда обаче да вижда онези, които бяха затворени вътре като добитък. Можеше да надуши страха им.
Неговият собствен страх съвсем не бе по-малък. Първи за търг бяха изведени децата. Групирани по петдесет, ги подкарваха от кошарите към платформата, за да ги виждат по-добре. Събличаха дрехите им, наддаващите на търга оглеждаха косите, ушите, очите и зъбите им и над главата на всяко бе поставена начална цена. По-малките извеждаха на групи от по десет или двайсет, а кърмачетата се продаваха с майките — после, щом ги отбиеха, отново щяха да бъдат препродадени.