Отвращението и ужасът у Шарло нарастваха и почти напълно го бяха завладели. Той обаче знаеше, че трябва да потисне чувствата си, поне докато узнае точно къде се намира Хаидѐ. Хвърли поглед на Каури и леко му кимна по посока на един мъж в кафтан на райета, застанал до тях в блъсканицата.
— Господине — обърна се Каури към него на арабски, — моят господар работи за една голяма захарна плантация в Новия свят. Необходими са ни жени в нашата колония — както за да раждат деца за работа, така и за нуждите на бездетни плантатори. Господарят ми е изпратен тук да закупи добра стока за разплод, но за съжаление не сме запознати с правилата на търговете в тази част от света. Не бихте ли ни обяснили процедурата? Дочухме, че на търга днес ще се предлага както черно, така и висококачествено бяло злато…
— Правилно сте чули — отвърна мъжът, явно доволен, че знае нещо, което бе неизвестно на чужденците. — Стоката днес идва направо от личното домакинство на починалия султан Мулай Сулиман, всички са от двореца, първо качество! Да, прави сте, че правилата, както и цените тук са доста по-различни от тези на другите пазари за роби, дори от този в Маракеш, който е най-големият в Мароко. Там се продават между пет и шест хиляди човека всяка година.
— По-различни ли? Как така? — попита Шарло. Гневът срещу грубостта на другия мъж започна да възстановява силите му.
— По западните стандарти за търговия, прилагани в Маракеш например — продължи мъжът, — най-търсени са силните, здрави мъже. Карат ги в плантации като вашата в европейските колонии. За износ на Изток обаче най-високите цени се плащат за момчета евнуси. Те се ценят като прислуга в харемите на османските турци. Тук във Фез обаче момчета на възраст между пет и десет години не струват повече от двеста-триста динара. Затова пък, виж, младите момичета на тази възраст струват двойно повече. Ако момичето вече може да ражда, красиво е, съзряло, но въпреки това е още девствено, цената му може да стигне и хиляда и петстотин динара — това е повече от хиляда френски ливри. Такива момичета най-много се търсят тук, така че ако имате парите, няма да се наложи да чакате дълго. На търговете винаги ги продават първи, веднага след децата.
Двамата поблагодариха на мъжа за информацията. Шарло, отчаян от чутото, хвана Каури за рамото и започна да им проправя път напред, за да виждат по-добре платформата.
— Какво да правим? — прошепна Каури. Ясно беше, че нямаха време да осигурят такава грамадна сума, дори да знаеха откъде изобщо да я вземат. Когато около тях се поосвободи място, Шарло каза полугласно:
— Има един начин.
Момчето го загледа въпросително с широко отворени очи. Да, и двамата знаеха, че съществува един начин да набавят толкова много пари бързо, независимо какво в крайна сметка щеше да им струва това решение. Но имаха ли избор?
Нямаше повече време за мислене. Шарло усети как ужасът стяга гръбнака му, сякаш го бе стиснала десницата на съдбата. Той рязко обърна глава към платформата и видя тъничката фигура на Хаидѐ. Голотата й бе прикрита единствено с разпуснатата й коса. Изкарваха я на платформата заедно с група други момичета. Всички бяха оковани заедно със сребърна верига, стегната около левите им китка и глезен.
Каури остана на пост, скривайки Шарло от погледите на останалите, а младият червенокос мъж пъхна ръка под робата си, сякаш просто да оправи връхната си джелаба. Всъщност той бръкна под кафтана си и извади Черната царица от скритата там кожена торба така, че да може да я вижда. Измъкна от калъфа и своя бусаади34 и остърга с него част от въглищния пласт. После внимателно откърти от мекото, чисто злато един-единствен скъпоценен камък. Почувства го в ръката си — изумруд с размерите на яйце на червеношийка. След това прибра фигурата в кожената торба, отвърза я от кръста си, подаде я на Каури и оправи джелабата.
Стиснал в дланта си камъка, Шарло съвсем сам прекрачи напред през тълпата и застана точно под платформата, под нозете на всички голи и ужасени жени. Но когато погледна нагоре, той видя единствено Хаидѐ. Тя също го гледаше в очите без страх, с пълно доверие.
И двамата знаеха какво трябва да стори той.
Шарло може и да бе загубил ясновидския си дар, но му бе ясно без съмнение, че в момента постъпва напълно правилно.