Вече знаеше, че Хаидѐ е новата Бяла царица.
Огнището
„Всеки град в Древна Гърция имал свой пританеум…
Огнище, в което горял вечен огън.
Пританеумът бил посветен на Хестия, богинята на огнището…
Все още не е намерен отговор на въпроса защо поддържането на вечно горящ огън е било от такова голямо значение.
Неговата история се връща назад във времето до началата на човешката цивилизация…“
Вашингтон, окръг Колумбия
Април 2003 г.
Таксито ме остави на Ем Стрийт, в сърцето на Джорджтаун, точно когато камбаните на йезуитската черква в края на улицата удариха, за да известят, че неделната нощ е към края си.
Родо ми беше оставил толкова съобщения на телефона да се явя, за да подготвя огньовете, че въпреки умората и убедеността, че Леда ще ме покрие отново, реших да не се отбивам вкъщи. Вместо това щях да отида направо в кухнята на ресторанта, само на една пряка от дома ми, и да приготвя огнищата за седмицата, както правех обикновено.
Определението „изморена“ бе твърде меко за действителното ми състояние. Заминаването от Колорадо не мина точно както го бях планирала.
В края на нашето парти в петък Ливингстънови си тръгнаха, а всички останали бяхме на предела на силите си. Лили и Вартан се движеха още по лондонското време. Кий призна, че същата сутрин станала преди съмнало и също трябвало да се прибере да дремне. А след всички емоционални травми и психически удари, които бях получила откак се бях върнала в хижата на колорадския планински връх, съзнанието ми до такава степен бе задръстено с мисли за възможни ходове и контраходове, че вече губех представа за общата картина.
Лили огледа измъчените ни физиономии и заяви, че е крайно време да обявим нощта за започнала. На сутринта, допълни тя, ще бъдем в по-добро състояние и ще можем да съставим стратегия.
Според нея стратегията трябваше да представлява едновременни действия на няколко фронта. Тя се ангажира да разучи нещо повече около дейността на Базил Ливингстън в шахматните среди. Вартан щеше да разпита руските си контакти и да открие още факти около съмнителната смърт на Тарас Петросян. Нокомис получи поръчение да разбере накъде е поела майка ми, след като е напуснала хижата в Четирите ъгъла, и да види дали няма да попадне на следите й. На мен бе възложена неблагодарната задача да се свържа с моя неуловим чичо и да науча дали той не знае нещо повече за изчезването на Кат, както и какъв е споменатият в телефонното съобщение „подарък“, който й е изпратил за рождения ден. Бяхме единодушни, че най-важното е да открием майка ми. Аз щях да звънна на Кий в понеделник, за да разбера какво е научила.
После Кий се обади на своите хора да пита какво е положението с колата на Лили, която те междувременно бяха пратили в Денвър с фургон. Тогава стана ясно, че се налага промяна в плановете.
— О, не! — въздъхна Кий, държейки телефонната слушалка до ухото си и ми хвърли мрачен поглед. — Колата е стигнала в Денвър без проблеми, но ми съобщиха, че от север към нас приближава снежна буря. Вече е в Южен Уайоминг. Ще ни удари утре преди обяд. Летище Кортес вече е затворено.
Това ми се беше случвало и преди, така че знаех какво следва. Бе едва петък и нямах намерение да летя за Вашингтон преди неделя, но сега нещата вече стояха другояче — ако бурята навееше много сняг тук в събота, имаше реална опасност да изпусна връзката Денвър-Вашингтон. По-лошото беше, че след бурята всички щяхме да сме заклещени тук в хижата дни наред, да разполагаме само с една баня и с едно легло, а при това да спазваме и стриктна диета от консерви. Това бе немислимо. Така че се налагаше да тръгнем от хижата, преди снегът да ни е затрупал, с други думи — веднага в събота сутрин. Лили, Вартан, аз и За-за с всичкия багаж трябваше да изминем осемстотин километра през Скалистите планини в колата, която бях взела под наем.
Настаних Лили и За-за в единственото истинско легло в къщата — желязното легло на майка ми, сгушено в една от нишите на осмоъгълната галерия. Двете заспаха, преди да подушат възглавницата. Вартан ми помогна да извадя меките надуваеми постелки и спалните чували. После предложи услугите си за разчистването на бъркотията след вечерята.
Гостите ми вече бяха забелязали, че условията в хижата са доста примитивни. Но бях пропуснала да им съобщя, че в къщата има само една-единствена малка баня. Тя се намираше на долния етаж под стълбите. В нея нямаше душ, само мъничка вана и грамадна желязна мивка. От дългия си опит знаех, че там се мият и съдовете.