Пристъпих вътре и се спънах в нещо, оставено на стъпалото, което не бях видяла отначало. Прозрачен найлонов плик с последния брой на вестник „Вашингтон Поуст“ вътре. Никога през живота си не съм била абонирана за „Поуст“, а на улицата не живееше никой друг, чийто би могъл да бъде вестникът. Тъкмо щях да хвърля плика с вестника вътре в близката кофа за боклук, когато на розовата светлина на уличната лампа забелязах жълто листче, лепнато отгоре. На него на ръка беше написано: Погледни страница А1.
Светнах лампите вкъщи и влязох. Пуснах раницата на пода в антрето, извадих вестника и го разгърнах.
Сякаш от друг свят към мен закрещяха буквите на заглавията. Чух как кръвта започна да тупти в ушите ми. Едва дишах.
Бяхме завладели града в шест часа сутринта иракско време — само преди часове, едва бе стигнало времето да ги отпечатат във вестника. В обърканото вцепенение, в което бях изпаднала, едва можах да смеля останалата информация.
Защо не се бях сетила веднага? Сляпа ли бях?
Какво се бе случило точно преди две седмици? Преди две седмици, когато Тарас Петросян тайнствено умира в Лондон? Преди две седмици, когато майка ми разпраща всички своите странни покани за партито за рождения си ден?
Преди две седмици, сутринта на 20 март, американските войски бяха нахлули в Ирак. Рожденото място на шаха Монглан. Преди две седмици бе направен първият ход. Играта бе започнала отново.
Част втора
Нигредо36
„Човек… трябва да търси причините за нещата, да се стреми смело към разбирането на това как процесът на размножаване и възраждане се основава на процеса на разпадане и как всъщност целият живот произлиза от първоначалното разлагане… Животът първо трябва да умре и да се разложи; после, под влиянието на звездите, които действат чрез основните елементи, животът ще бъде възстановен и ще се превърне отново в божествено дело, което съществува в най-висшите сфери на небесната твърд.“
Завръщането
„Изведнъж осъзнах, че вече не съм затворник нито в тялото си, нито в душата си и вече не съм осъден на смърт…
Докато заспивах, без видима причина две латински думи се въртяха из съзнанието ми: magna mater. Когато се събудих на следващата сутрин, осъзнах какво означават… В Древния Рим кандидатите за приемане в тайния култ на magna mater трябвало да преминат през кървава баня. Ако оцелеят, ще успеят да се преродят.“
„Единствено инициационната смърт и последвалото я възкресение определят статута на шамана.“
Долината на гейзерите, Далечният изток
Почувства се така, сякаш се издигаше нагоре от някаква неизмерима дълбочина и се носеше към повърхността на тъмно море. Бездънно море. Очите му бяха затворени, но той чувстваше дълбочината под себе си. Докато се издигаше към светлината, тежестта в гърдите ставаше все по-голяма и дишаше все по-трудно. С усилие плъзна ръка към гърдите си. Бяха го покрили с мек плат, тънка покривка или одеяло, което не тежеше изобщо.
Защо не можеше да диша?
Ако се съсредоточеше върху дишането, то все пак се получаваше по-лесно, някак ритмично. Звукът, който излизаше от дробовете му, бе нещо странно и ново, сякаш не го бе чувал ясно преди. Слушаше как става все по-силен и потъваше в този мек, нежен ритъм.
Беше затворил очи, но в съзнанието му се оформи ясно един образ, сякаш увиснал наблизо. Образът бе много важен, стига само да можеше да си го представи ясно. По ръбовете изглеждаше мътен и размит. Напрегна се, за да го види: може би бе някаква статуетка. Да, релефно издълбана фигура на жена, обляна в златна светлина. Тя седеше в павилион със спуснати наполовина завески. Той ли бе скулпторът? Той ли я бе създал? Въпросът му се струваше важен. Само ако можеше чрез съзнанието си да дръпне завеските настрани и да погледне вътре. Тогава щеше да я види добре. Но всеки път, когато се опитваше да си представи това, съзнанието му се изпълваше с искряща, ослепителна светлина.
36
В алхимията означава разлагане или разпадане. Алхимиците вярват, че първата стъпка за получаване на философския камък включва пречистване и смесване на съставните части до образуване на еднородна черна материя. Карл Юнг обяснява нигредо като момент на максимално отчаяние, което е предпоставка за личностно израстване. — Б.ред.
37
Basilius Valentinus (лат.) — немски монах бенедиктинец, известен алхимик, роден и живял в земите на днешна Германия (Ерфурт) през XV в. Съчиненията му стават особено популярни през XVII в. — Б.пр.
38
Известен съвременен учен-историк, професор по химия в Париж, член на Нюйоркската академия на науките. — Б.пр.